Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Белевалия

Bellevalia

Белевалия

Родът белевалия (Bellevalia) е от семейство Зюмбюлеви и включва около 50 вида, които в естествени условия растат на сухи степни участъци и каменисти склонове на хълмове в субалпийския и алпийския пояс от Атлантическото крайбрежие до Средна Азия.

Белевалията е многогодишно растение с ланцетни листа събрани в прикореново снопче. Цветовете образуват гроздовидно съцветие. Плодът е триделна кутийка. Цъфти през май.Декоративни са само видовете с тъмносини околоцветници. Повечето имат бледожълти или зеленикаво-кафяви околоцветници.

Сортове: Зюмбюлевата белевалия (Bellevalia hyacinthoides) е растение с височина около 15 см, което напомня на миниатюрен зюмбюл. В центъра на малките широко отворени небесносини цветове минава тъмна ивица.

Белевалия зигоморфа (Bellevalia zygomorpha Woronow) има голо стъбло с височина до 50 см, ланцетни продълговати листа, 3-4 на брой. Околоцветникът е тръбесто-камбановиден, в началото виолетов, а после светло кафяв със зелена ивица.

Римска белевалия (Bellevalia romana) е много оригинален и рядък вид. Цъфти през пролетта и се среща по сухите склонове по хълмовете на Южна Франция, Северна Италия и Северна Африка. Листата му значително превъзхождат по дължина цветоноса, който е с височина 15-20 см и носи съцветие от 20-30 бели или бледосини камбановидни цветчета със сини прашници.

Отглеждане: Растенията виреят на слънце или лека сянка. Нямат особени претенции към почвите. За по-добър цъфтеж, може да добавите и калиеви торове след засаждането на есен. При сухи периоди поливайте, като внимавайте да не мокрите цветовете, за да издържат по дълго време.

Размножаване: Най-лесният начин е чрез разделяне на луковиците. В началото на лятото извадете всички луковици и съхранете на сухо и проветриво място. Разделете и засадете наесен.

 

  |  Views: 1256  |  Прочетено във Вестник за градината