Причинител на бактериоза по ореха е бактерията Xanthomonas campestris pv. juglandis (Pierce) Dye. Болестта има широко разпространение и голямо стопанско значение, особено в години с по-влажни условия.

По листата признаците на болестта се проявяват под две форми. При младите и активно нарастващи се наблюдава дифузно почерняване  на нерватурата, преминаващо върху прилежащата паренхимна тъкан, където се формират дребни кафяви некротични петна, предизвикващи изсъхване. Върху старите листа, които са завършили развитието си, се появяват локални тъмнокафяви, най-често ограничени от нерватурата петна, с мазен изглед и светъл ореол. Ресите и младите плодчета почерняват и загиват. В случаите на ранна инфекция върху зелената обвивка във връхната част на плодовете се образуват дребни некротични петна. При късно заразяване напетняванията са едри, закръглени, с черен цвят и с блестяща нагъната повърхност. Постепенно те обхващат изцяло плода. Повредите могат да бъдат локализирани само върху зелената обвивка или да преминат върху още меката черупка и върху ядката. Върховете на младите леторасти почерняват и изсъхват, а върху вдървесинените се формират тъмни, надлъжни или пръстеновидни напетнявания, от които на следващата година възникват раковини. Много често повредите по леторастите са резултат на инфекция, протичаща от болните плодове.

Заразата се запазва в заразените пъпки и леторасти, върху които напролет се образува бактериален ексудат, явяващ се основен източник на зараза. Разнасянето на инфекцията се извършва посредством полена, дъждовните капки и някои насекоми, най-значим сред които е ериофидният акар (Eryophyes jglandis), причинител на крастата по ореха.

Болестта се развива силно при хладни и влажни условия по време на цъфтежа, тъй като този период е критичен за развитието на патологичния процес. При затопляне или засушаване на времето разпространението и развитието на болестта се ограничава или спира.

КОНТРОЛ

Необходимо е внимателно изрязване и унищожаване на всички засегнати едногодишни леторасти. Препоръчват се 1-2 третирания с бордолезов разтовор – 2% преди набъбване на листните пъпки и 1-2 пръскания след цъфтежа на женските цветове с бордолезов разтвор – 1% или меден хидроокис – 0,4%.

Полска устойчивост към причинителя на бактериоза по ореха показват сортовете Извор 10, Сливенски, Шейново, Джиновски, Перущински, Прославски и Пловдивски. Умерено устойчиви са сортовете Силистренски и Дряновски. Висока чувствителност проявяват местните форми Казанлъшки, Бачковски и унгарският сорт Естерхази.