Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Бактерийно изсъхване по доматите

Бактерийно изсъхване по доматите причинява бактерията Clavibacter michiganensis subsp. michiganensis (Smith) Jensen. Това е силно вредоносна болест, особено за оранжерийните култури, както и за доматите от средноранното полско производство. Загубите са по-големи при заразяване в по-ранни етапи от развитието на растенията.

Болестта  има  системно и локално развитие. Системната форма се проявява при растения, израстнали от заразени семена или при вторично проникване на патогена в проводящата система. В млада възраст такива растения увяхват и изсъхват без да проявяват други външни признаци.  При напредналите в развитието си растения болестта протича като типична трахеомикоза и се характеризира с два основни диагностични признака в зависимост от гостоприемника и от начина на отглеждане. При детерминантните (безколовите) домати за полско произвоство се развива жълтеене и изсъхване на листата, което започва от периферията им, постепенно се разраства и обхваща не само листата, но и целите растения. При индетерминантните домати (колтучени и отглеждани на колове), особено при отглеждане в култивационни съоръжения се наблюдава едностранно изсъхване на съставните листенца, водещо до изкривяване на целия лист. От своя страна, нападнатите листа най-често са разположени едностранно върху растенията. И в двата случая при разрязване се наблюдава жълтоохрено до светлокафяво оцветяване на проводящата система, което е добре видимо по стъблата, листните и плодните дръжки. Отделните проводящи снопчета не са еднакво засегнати. При стискане от тях се отделят обилни светли капчици бактериен ексудат. Корените на болните растения са свежи и изглеждат здрави. Върху стъблото се формират надлъжни некротични линии, които могат да се простират от основата на листните дръжки до основата на стъблото. По-късно те се напукват, формирайки раковини. Често в основата на стъблото се образуват многобройни брадавички, но болните растения не са в състояние да образуват нови корени. Системно заразените плодове са едностранно развити, с потъмнели, оводнени тъкани и сиво оцветени семена. 

Локалната форма на нападение се наблюдава върху наедрелите, но още зелени плодове, където се образуват кръгли бели петънца, достигащи на големина до 2-3 мм. Центърът на петната е тъмен, поради което те наподобяват птиче око. Повредите по плодовете са повърхностни и не предизвикват дълбоко гниене.

Първичният източник за разпространеие на болестта бактерийно изсъхване са семената, които могат да бъдат както дълбоко инфектирани, така и повърхностно. В тях патогенът запазва жизненост до 2,5-3 години. Бактерията е в състояние да се запази и в нападнатите растителни остатъци, до изгниването им в почвата, поради което те също представляват значим източник на инфекция.

Бактерийно изсъхване се развива интензивно върху буйно развиващите се, обилно торени и поливани растения. Заразяването се стимулира от наличието на различни рани по растенията – по корените от пикиране, разсаждане или окопаване, по стъблото от култучене, по листата и особено по плодовете от насекоми, които определят възможностите за заразяване и развитие на болестта.

 

КОНТРОЛ

 

Унищожаване на заразените растителни остатъци след прибиране на продукцията. Спазване на 2-3-годишно сеитбообръщение. Избягване на прекомерното навлажняване, както и на поливането, непосредствено след обработка на почвата. Обеззаразяване на почвата и торо-почвената смес при разсадопроизводството чрез пропарване при темпратура  95-100ºС за 1 час. Термично обеззаразяване на семената в двоен съд при температура 52ºС, в продължение на 25-30 мин. На термично обеззаразяване се подлагат само семена с висока жизненост. За предпазване от вторична инфекция семената се напрашват с препарати на база каптан – 3-5

г/кг семе. Накисване на семената в оцетна киселина – 0,6-0,8% за 24 часа. Семепроизводство от здрави, апробирани посеви и извличане на семената след ферментация на доматения пулп, към които се прибавя солна киселина (25 мл НСl на 5 кг пулп). При силно натрупване на инфекция внасяне на син камък в почвата, в доза 8-10 кг/дка, последвано от плитка почвена обработка.  

 

  |  Views: 1348  |  Прочетено във Вестник за градината