Причинител на бактериен рак е бактерията Agrobacterium radiobacter pv. tumefaciens (Smith & Townsend) Conn. Той създава особено сериозни проблеми в разсадниците при производството на овощен посадъчен материал, макар че не са редки случаите на повреди и по дървета, засадени на постоянно място. Патогенът е  полифаг, т.е. който е в състояние да напада не само овощните дървета, но и голям брой тревисти земеделски растения.

Бактерията е типичен почвообитаващ вид, който се съхранява и развива сапрофитно в почвата. В зависимост от условията тя запазва жизненост до 2 години. Заразяването на растенията се извършва през рани, получени при засаждане, присаждане, почвенени обработки, от насекоми или други външни фактори.  

 Благоприятни условия за развитие на болестта се създават при умерено топла и влажна почва, с неутрална или слабо алкална реакция.

Бактериен рак по овощните дървета

Характерен признак на бактерийния рак са грапавите тумори със зърнеста структура, които се образуват в инфектираните тъкани. Първоначално туморите са бледожълти и меки, а впоследствие потъмняват и се втвърдяват. Те имат зърнеста структура, с което се различават от калусните тъкани, образуващи се при нараняване, присаждане и т.н. При едногодишните гостоприемници в края на вегетационния период туморите започват да се разпадат. При многогодишните нарастването им продължава в течение на години, като туморите достигат значителна големина и неопределена форма. При овощните дръвчета, заразени още в разсадника, туморите се образуват най-често по корените или по кореновата шийка. Те са и най-опасни за растението, тъй като сокодвижението се нарушава особено силно. При инфектиране на възрастни дървета туморите са разположени най-често по ствола или по скелетните клони. Заразените с бактериен рак фиданки обикновено не загиват, но отслабват силно и не достигат стандартни размери.

Бактериен рак по лозата

Причинител на болестта е един  тясноспециализиран по отношение на лозата биотип-3 на бактерията Agrobacterium radiobacter pv. tumefaciens (Smith & Townsеnd) Conn, който е класифициран като отделен вид – Agrobacterium vitis (Ophel & Kerr).

Бактерийният рак по лозата е силно вредоносна болест, особено във вкоренилищата и младите лозови насаждения, въпреки че може да бъде наблюдаван и върху по-стари лози, най-често с високостъблена формировка или в райони със загрибно отглеждане.

Характерно за бактерийния рак по лозата е, че туморите се образуват не само по корените и кореновата шийка, но и върху надземните части, често на значително разстояние един от друг, образувайки линейно разположени зърнести структури. Обикновено се засягат зрелите части и много рядко зелените леторасти. Развитието на болестта е особено силно при повреди от измръзвания. При присадените лози туморите се формират най-често на спойката, в областта на петата или в местата на ослепените пъпки.

КОНТРОЛ

Причинителят на болестта е типичен почвообитаващ вид, който се запазва продължително време в почвата. Поради това се препоръчва насищане на сеитбообращението в разсадниците и лозовите вкоренилища с житни видове, които не са гостоприемници на бактерията. Необходимо е да се извърши дрениране на почвите с близка подпочвена вода. За предпазване от рани по корените в разсадниците трябва да се извършват плитки почвени обработки, да се използват хербициди и да се провежда своевременна борба с почвените неприятели. Режещите инструменти, използвани при присаждането, трябва да се обеззаразяват с белина -5% или с натриев хипохлорид (1:4). След изваждането младите дръвчета, които показват симптоми на болестта, задължително се бракуват и изгарят. Препоръчва се накисване на корените на овощния посадъчен материал преди засаждане в глинена каша, съдържаща меден сулфат – 1% или меден оксихлорид – 1%. Лозовите резници и калеми трябва да се потопяват в разтвор от хинозол – 0,1% и хлорамин Б – 0,1% съответно за 12 и 2 часа.

Черешовата подложка Колт е високо чувствителна спрямо бактериен рак. Толерантност към патогена показват сливовата вегетативна подложка Prunus mirobolana, горчивият бадем, ябълковите подложки ЕМ IV, VII, ММ 104 и дюлевите подложки от типовете Д и Е.

Известна устойчивост към причинителя на бактериен рак по лозата показват сортовете Ркацители, Мискет отонел, Пино гри, Ризлинг рейнски, Ризлинг италиански, Алиготе, Юни блан, Врачански мискет, Пино ноар.