Болестта бактериен пригор е широко разпространена и силно вредоносна за тиквените култури, но има най-голямо стопанско значение за краставиците, отглеждани в полиетиленови оранжерии, както и за корнишоните в края на вегетационния сезон. Причинител на болестта е бактерията Pseudomonas syringae pv. lachrymans (E. F. Smith & Bryan) Carsner.

Първите симптоми на бактериен пригор се появяват като дребни оводнени петна, които са ограничени от нерватурата на листата. При влажни условия, особено рано сутрин, от долната страна на петната се отделят светли капчици бактериален ексудат. При сухо време капчиците засъхват под формата на люспици. Понякога около петната се образува жълт ореол. Централната част на петната некротира, перфорира се и по листата се формират многобройни дупчици, с неправилна форма. Инфекцията по стъблата, листните дръжки и плодовете е сравнително рядка и се проявява под формата на воднисти петна, покрити с бели люспици. Заразяването на младите плодовете предизвиква некротиране и деформации. Върху по-късно инфектираните плодове се развива меко гниене, достигащо до семената, които потъмняват и губят кълнаемост.

Причинителят на болестта се запазва върху растителните остатъци, намиращи се в почвата до изгниването им. Върху семената съхранява  жизнеспособност до 3 години. Заразата от бактерии може да е повърхностна върху семето или се намира под семенната обвивка. Патогенът навлиза в растенията и през устицата, като първоначално се развива между клетките и прониква в тях едва след разрушаването им.

Развитието на болестта бактериен пригор се благоприятства при умерено топло и дъждовно време, придружено от вятър, който предизвиква механични наранявания. Разпространението на бактерията между растенията се извършва както чрез водните капки, така и при провеждане на различни агротехнически практики.

КОНТРОЛ

Събиране и унищожаване на болните растителни остатъци в края на вегетационния сезон, придружено от дълбока почвена обработка. Задължително спазване на 4-5-годишно сеитбообръщение. Песъчливите почви обезпечават по-добро съхранение и разпространение на патогена. Трябва да се предпочита гравитачното поливане на културата, като се избягва преминаването на водата през заразени участъци и мокренето на надземната част на растенията. В култивационните съоръжения да се поддържа по-висока температура и ниска атмосферна влажност. Да се засяват здрави семена или да се обеззаразяват чрез накисване в разтвор на оцетна киселина -1% за 4 часа или в цинков сулфат – 0,02% за 24 часа. При поява на първите признаци могат да се проведат едно най-много две вегетационни пръскания с медсъдържащи препарати, тъй като краставичните растения проявяват висока степен на фитотоксичност и закържавяват при честа употреба на тази група препарати.