Антракноза е група широко разпространени и вредоносни болести за голям брой зеленчукови растения, особено за тези с по-южен произход и с по-месести плодове, които дълго се съхраняват.

Антракнозите предизвикват характерни тъмно оцветени повреди, които са дали основание на наименованието на тази група от болести. Обикновено се обхващат всички растителни органи, листа, листни дръжки, стъбла, но най-характерни са повредите по плодовете. Върху нападнатите тъкани се образуват първоначално дребни, кръгли, хлътнали, кафеникави до почти черни петънца. Впоследствие те се разрастват, стават сравнително едри, до 15-20 мм, с по-светъл център, червено-кафява периферия и изразен хлоротичен ореол. При влажни условия върху петната се образуват добре видими паничковидни плодни тела, разпръснати или наредени в концентрични кръгове, от които се излива розово спороношение под формата на капчици. Нападнатите листа се разкъсват, засъхват, но остават да висят върху стъблата. Напетняванията по листните дръжки, стъблата и плодовете са с подобна структура, но обикновено се разрастват в дълбочина и могат да предизвикат пречупване или изгниване на нападнатите растителни органи.

Причинители на антракнози по зеленчуковите растения са гъбите от родовете Colletotrichum и Marssonina. Те имат само асексуално спорообразуване, което се формира в паничковидни плодни тела (асервули), които са потопени в растителните тъкани. Спорите са едноклетъчни, безцветни, цилиндрични или елипсовидни. Те се изливат навън, слепени в розови фитилчета. Гъбите от тези родове са сравнително слаби паразити, които заразяват физиологично зрели или отслабени растителни тъкани.

Причинителите на антракнозите се съхраняват в болните растителни остатъци и в почвата, като са в състояние да запазят жизненост при отсъствие на гостоприемник до две години върху вегетиращите култури, отглеждани в култивационни съоръжения, и върху амбалажа. Голям дял за съхранението на паразитите имат семената, от които се развиват първично болни кълнове. Разпространението на болестта през вегетационния сезон се осъществява чрез дъждовните капки, поливната вода, насекомите и различните културални практики, особено когато се извършват в мокро време.

Болестите от групата на антракнозите се проявяват при висока температура,  влажност и високо ниво на подпочвените води. Оптималните температурни условия за протичане на патологичния процес са от 24 до 28 градуса, но развитието на болестта е възможно и при температурата 35 градуса. Необходима е висока почвена влага и относителна влажност на въздуха, близка до точката на кондензацията. Водните капки са необходимо условие за разтваряне на спорите и за разнасяне на инфекцията по съседните здрави растения. Поради това развитието на антракнозите е особено интензивно, когато поливането се извършва чрез дъждуване.

Като причинители на антракнози по зеленчуковите култури са съобщени голям брой видове с различна степен на паразитна активност и ниво на специализация.

С най-голямо стопанско значение сред болестите от тази група са антракнозата по доматите, антракнозата по пипера, антракнозата по тиквените растения и антракнозата по салатата.

 

Антракноза по доматите и пипера

 

Антракнозата се развива интензивно по узрелите плодове в периода на транспортиране, при дозряване или съхранение и много по-рядко по зелените още на полето.

Причинители на антракноза по доматите и пипера са голям брой гъби, сред които най-широко разпространение има Colletotrichum pomodes Chest.

Болестта засяга изключително зрелите и презрелите плодове. Останалите вегетативни части на растенията не се обхващат. Върху заразената повърхност се образуват вдлъбнати или плоски, кръгли или овални петна с диаметър 5-15 мм. Отначало те са воднисти и с гланцова повърхност. По-късно петната започват да потъмняват от центъра навън поради образувания с концентрична структура (черна строма). При топло и влажно време върху петната се отделя розова желатиноподобна маса от спори. Под петната тъканите се разрушават и изгниват. При полски условия най-силно се нападат плодовете, които се допират до почвената повърхност.

 

Антракноза по тиквените растения

 

Антракнозата по тиквените растения има повсеместно разпространение особено в по-влажните райони или в години с чести превалявания.

Причинител на антракноза по тиквените култури е гъбата Colletotrichum lagenarium (Passerini) Ellis & Halsted, която се разпада на многобройни физиологични раси, способни да нападат отделни сортове.

Болестта се развива върху краставицата и по-рядко върху тиквичките. Обхващат се всички части на растенията от поникването до прибирането. Симптомите по листата на краставиците представляват многобройни закръглени воднисти петна. Те бързо нарастват и достигат 1-2 см, центърът им постепенно изсветлява, а периферията покафенява. Листната тъкан в централната част на петната се разкъсва, образувайки отвори с неравни краища. Върху листните дръжки, стъблата и кореновата шийка се развиват по-дребни, продълговати тъмни напетнявания. Заразените млади завръзи изсъхват. Върху по-едрите плодове се развиват закръглени, воднисти, вдлъбнати петна, които бързо се разрастват. Често те добиват концентрична структура, а центърът им почернява. Във влажно време повредите се покриват с розови купчинки от спори. През повредите проникват вторични микроорганизми, предизвикващи бързо загниване към вътрешността на плодовете.

 

Антракноза по салатата

 

Болестта може да се прояви през целия вегетационен сезон, но най-често около периода на технологична зрялост на растенията.

Причинител на антракноза по салатата е гъбата Marssonina pannattoniana (Berlese) Magnus.

Върху стъблата и жилките на най-старите листа се образуват многобройни елипсовидни,  вдлъбнати, бледожълти до бледокафяви петна с по-тъмен венец. Често в мястото на напетняванията нерватурата се пречупва. Образуваните върху листата петна са по-закръглени, централната им част често се напуква и се отделя от останалата здрава тъкан. При влажни условия по краищата на петната се образува розова водниста маса. Силно напетнените листа пригарят и изсъхват. През повредените тъкани навлизат вторични микроорганизми, най-често причинители на мокро гниене, които ликвидират изцяло нападнатите растения.

 

КОНТРОЛ

 

Спазване на 3-4-годишно сеитбообращение. Семепроизводство от здрави посеви. Обеззаразяване на семената. Поддържане на добър въздушен и воден режим, като в никакъв случаи не се допуска задържане на капчици вода върху растенията. При поява на първите признаци на болестта могат да се извършат химични третирания с препарата топсин – 0,1% и други. Беритбата на плодовете трябва да се извършва в технологична зрялост, без да се допуска презряване. Необходима е внимателна манипулация на плодовете без нараняване или натъртване и максимално бърза реализация. Съхраняването да се извършва при температура 5-6ºС, като се предпочитат сортове с по-дебела кожица. Събиране и унищожаване на растителните остатъци в края на вегетационния сезон чрез дълбока обработка.