Причинител на антракноза по малината и къпината е гъбата Elsinoe veneta (Buruh) Jenk, която се среща по-често с безполовата си форма Sphaceloma necator (Ellis & Everhart). Антракнозата се развива повсеместно, но забележими повреди причинява само в райони с изобилна влага.

Признаците на болестта могат да бъдат наблюдавани върху листата, леторастите и плодовете на малината и къпината. Върху листата се образуват първоначално малки (1-3 мм), кръгли, сивокафяви петна с тъмна периферия. При висока плътност петната се сливат, а листата некротират и могат да опаднат. По леторастите и издънките се формират по-малки или по-дълбоки язвички, обкръжени от пурпурен венец, които се сливат, формирайки по-големи раковини.  Върховете на леторастите, цветните клончета и цветовете изсъхват. Плодовете се покриват с кафяви петна и се мумифицират. Нападнатите леторасти се повреждат силно от ниски температури през зимния и ранно пролетния период.

Причинителят на антракноза по малината и къпината презимува в нападнатите растителни части, а напролет образува спорите си, които осъществяват масовите заразявания.

Патогенът се развива при висока влажност, нужна както за формиране на спорите, така и за разпространението им, поради необходимостта от разтваряне на слузестото вещество, което ги слепва. Пренасянето на болестта на големи растояния се извършва чрез посадъчен материал.

 

КОНТРОЛ

 

За създаване на нови насаждения трябва да се използва здрав изходен материал. Необходимо е внимателно изрязване и унищожаване на нападнатите издънки. Препоръчва се ранно пролетно третиране с бордолезов разтвор – 1% и вегетационни пръскания през 10-12 дни, първото от които се извършва при дължина на леторастите 15-30 cм, а останалите продължават до ограничаване развитието на болестта с широкоспектърни препарати.