Енциклопедия

Раздел Енциклопедия:

Антракноза по лозата

Антракноза по лозата

Причинител на антракноза по лозата е гъбата Gloeosporium ampelophagum (Passerini) Saccardo. Среща се в отделни, изолирани райони на страната.

Признаците на болестта се развиват върху още нарастващите зелени части на лозата. По листата се появяват дребни (1-3 мм), неправилно закръглени, тъмнокафяви петна, постепенно избледняващи в центъра. Те спъват нарастването на листата, които се деформират, разкъсват или надупчват. Петната по нерватурата и дръжките на листата са продълговати, слабо хлътнали, воднисти и тъмни на цвят. В сравнение с повредите от екскориозата, петната по леторастите са по-закръглени и са разположени по цялата им дължината, а не само в основата. При разрастването си тези повреди предизвикват пречупване. В някои петна кората се олющва и открива дървесината, която е черна и изглежда като обгорена. Рано нападнатият завръз почернява и изсъхва. Върху нарастващите зърна се развиват неправилни хлътнали петънца, които в средата са сиви, докато периферията им е червено-виолетова. Повредените зърна се втвърдяват, засъхват, хлътват и се мумифицират. Узялото грозде не се напада от болестта.

Паразитът презимува в повредите по леторастите и в мумифицираните гроздове.

Болестта се развива силно при хладно и дъждовно време, при гъсто засаждане, едностранчиво азотно торене и резитба на кордони. От екологичните фактори с особено голямо значение за развитието на болестта е дъждът, който е необходим както за освобождаване на спорите, така и за тяхното разпространение и заразяване. Развитието на болестта обикновено се явява на огнища, около първично болните растения. Сухото и горещо време задържат развитието на инфекциозния процес.

 

КОНТРОЛ

 

За ограничаване на антракнозата се препоръчват зимни пръскания с бордолезов разтвор – 2%. При сортове, които не се пръскат срещу мана, се провеждат вегетационни третирания, насочени специално срещу антракноза по лозата, в следните фенофази: отваряне на пъпките, дължина на леторастите 20-30 cм, преди цъфтежа, след прецъфтяване и по-нататък до ограничаване развитието на болестта.

Силно чувствителни спрямо антракноза са лозовите сортове Болгар, Шасла доре, Аликант буше, Бяло без семе и подложката Рупестрис дю Ло. Сравнително устойчиви са сортовете Каберне совиньон, Италиански ризлинг, Саперави, Сензо.

 

  |  Views: 515  |  Прочетено във Вестник за градината