Алтернария е общотото име на специфична група от болести по значителна част от зеленчуковите култури, които се проявяват както на полето, така и при отглеждане в култивационни съоръжения, особено в полиетиленови оранжерии.

Различните форми на алтернария се развиват като типични листни болести, въпреки че често обхващат стъблата, листните, цветните дръжки и дори плодовете. Повредите, които предизвикват, са много характерни, което облекчава  диагностиката на заболяването. Върху листните петури се образуват сравнително едри, до около 15 мм, закръглени, тъмнокафяви до черни петна, откъдето тази болест носи името си. Често петната са концентрично зонирани. Те се явяват разпръснато върху листната петура, но в повечето случаи са съсредоточени по периферията й, където по-дълго време се задържа  капка вода. Понякога центърът на петната прогнива и се перфорира. Често петната са обкръжени от широк хлоротичен ореол. Силно нападнатите листа пригарят, което се отразява на нормалните физиологични процеси и на продуктивността на растенията. Повредите по стъблата и листните дръжки имат същата структура, но са елипсовидни по форма и често причиняват  пречупването им. Напетнявания със същата структура се развиват и по плодовете, най-често около дръжчената ямичка, вследствие протичане на инфекция по плодната дръжка. Гъби от род Alternaria могат да се развият и около механични повреди или физиологично напукване на доматените плодове, намиращи се в периода на технологична зрялост, и да предизвикат пълното им изгниване. При влажно време всички нападнати растителни части се покриват с плътен, кадифен, черен налеп.

Алтернариите се причиняват от гъби, отнасящи се към род Alternaria. Те имат само безполово спорообразуване. Спороносците са прости или разклонени, единични или събрани на снопчета, тъмно оцветени.  Спорите са единични или наредени във верижки, крушовидни до обратно бухалковидни, с добре изразен върхов израстък, с много на брой напречни и единични надлъжни прегради в най-широката им част.

Гъбите се съхраняват в растителните остатъци и в почвата, където се развиват сапрофитно и образуват многобройни спори, които са основен източник за развитие на патологичния процес през целия вегетационен сезон. Разпространението на спорите се извършва по въздушен път.

Алтернариите могат да се появят на всички етапи от развитието на растенията, стига условията на външната среда да благоприятстват това, но заразяват в по-голяма степен отслабени и физиологично стари тъкани, тъй като причинителите на тази група от болести са слаби паразити.

Алтернариите се развиват силно при относително топло време, при висока въздушна влажност и при наличие на капки вода върху растителната повърхност, тъй като те са необходими за освобождаване на спорите и за покълването им. Болестта може да се прояви интензивно и при сухо време, ако поливането се извършва чрез дъждуване. Специфичните условия на водния и въздушния режим в полиетиленовите оранжерии, където върху листната повърхност се образува обилен кондензат, резките колебания на температурата и несвоевременното отстраняване на стареещите долни листа също провокират силното развитие на патологичния процес.

Сред представителите на род Alternaria има видове с различна паразитна активност и с различна степен на специализация. Пример за слаб паразит, който е в състояние да се развива дори и върху мъртъв органичен субстрат, е видът Alternaria alternata (Fr.) Keissler. Поради това тази гъба паразитира върху отслабени растителни тъкани, които са загубили жизнеността и отбранителната си реакция. Обратно, гъбата Alternaria solani (Ell. & Martin) Jones & Grout има силно изразени паразитни свойства и е в състояние да напада и  активно развиващи се жизнени растения.

Алтернариите са характерни за голям брой зеленчукови култури, но предизвикват стопански значими щети по доматите, патладжана, тиквените, луковите и зелевите култури, както и върху голяма брой кореноплоди.

 

Алтернария (Черни или кафяви листни петна) по доматите

 

Черните листни петна са повсеместно разпространена болест при всички срокове на отглеждане, но имат най-голяма вредоносност за ранните и средно ранни домати, отглеждани в полиетиленови оранжерии.

Причинител на черните листни петна по доматите е гъбата Alternaria solani (Ell. & Martin) Jones & Grout, която напада широк кръг от растения, отнасящи се към сем. Solanaceae.

Признаците на болестта се развиват върху всички надземни части –  листа, листни и цветни дръжки, чашелистчета, плодове и стъбла под формата на тъмнокафяви,почти черни разрастващи се петна с характерна  концентрична структура, които достигат на големина до 1-1,5 см. По листата напетняването започва от периферията и често е придружено от появата на жълт ореол. При силно нападение повредите водят до преждевременно изсъхване на листата. При прераснал и не навреме изнесен на полето разсад в основната част на стъблото също се появяват тъмни петна, които се разрастват околовръст и предизвикват загиване. Петната по стъблата на израсналите растения често се напукват в централната си част и се пречупват. Образуваните върху цветните дръжки и чашелистчетата петна са дребни, многобройни и предизвикват загиване и опадане на нападнатите тъкани. По плодовете петната са черни, сухи и напукващи се. Те започват най-често от чашката вследствие на зараза, протичаща по дръжката, разрастват се концентрично и могат да заемат значителна част от плода. При влажно време всички повредени участъци се покриват с плътен черен спорообразуващ налеп.

 

Алтернарийно гниене по плодовете на доматите

 

Най-често алтернарийното гниене се наблюдава при късно полско производство на доматите и при закъсняване на беритбата.

Причинител на алтернарийното гниене е гъбата Alternaria alternata Nees.Тя може да се храни с мъртва материя (сапрофитно развиващ се вид) или е много слаб паразит, нападащ физиологично стари тъкани със силно ограничени защитни способности.

Болестта обхваща зрелите плодове в периода след достигане на беритбена зрялост. Най-често около дръжчената ямичка или в местата с механични наранявания се формират тъмни хлътнали петна, които постепенно се разрастват и могат да обхванат значителна част от плода. При влажно време напетняванията се покриват с черен кадифен налеп. При сухи условия плодовете постепенно се мумифицират и от тях се запазва само кожицата.

 

Алтернария (Черни или кафяви листни петна) по патладжана

 

Болестта се предизвиква от гъбата Altenaria solani (Ell. & Martin) Jones & Grout, която бе  посочена и при доматите.

Признаците на болестта се проявяват върху най-долните застаряващи листа, като кръгли, тъмнокафяви до черни петна, които често имат концентрична структура. При силно нападение петната се сливат и листата прегарят, но остават да висят върху растението. Болестта се развива по плодовете, както и по чашечните месести листа, върху които се образуват черни хлътнали петна, започващи винаги откъм дръжката. Нападнатите плодове бързо изгниват и опадат. Болестта може да продължи развитието си и при условия на съхранение.

 

Алтернария (Кафяви листни петна) по тиквените култури

 

Болестта се развива най-силно по пъпешите и по-слабо по тиквите, дините и краставиците.

Причинител на черните листни петна по тиквените култури е гъбата Alternaria cucumerina (Ell. & Everh.).

При пъпешите и дините се образуват сравнително дребни напетнявания, които обикновено са съсредоточени около периферията на листа и са почти черни на цвят. При силно нападение те се сливат, образувайки широки пригорни зони. При пъпешите е наблюдавана инфекция и върху плодовете под формата на закръглени, кафяви, вдлъбнати петна. При краставиците признаците на болестта се появяват като  закръглени кафяви петна, които бързо нарастват на големина и достигат до 1 см в диаметър. Често петната са леко вдлъбнати или формират концентрична структура. На преминаваща светлина петната са прозрачни, по което се отличават от напетняванията, предизвикани от други болести.

 

Алтернария (Чернилка) по зелевите култури

 

Чернилката е една от най-широко разпространените и вредоносни болести по зелевите култури, особено за семепроизводните посеви.

Тази алтернария се предизвиква от четири вида гъби, отнасящи се към род Alternaria, които имат различно ниво на паразитна активност, но най-често се срещат едновременно, образувайки общ паразитен комплекс – Alternaria brassicae (Berk.) Sacc., А. brassicicola (Schw.) Wiltshire, А. raphani Groves & Skolko и A. alternata Nees.

Признаците на болестта се появяват върху всички надземни части на растенията – кълнове, листа, стъбла, цветоноси и семена. По семеделите на разсадите, произхождащи от инфектирани семена, и по стъблата на младите растения се разиват многобройни черни петънца, поради което най-често те загиват. Върху най-външните листа на възрастните растения се формират първоначално жълтеникави, а по-късно черни едри петна с концентрична структура. Тъканите в центъра на петната бързо отмират и често се разкъсват. При силно  нападение участъците между петната жълтеят и листата засъхват. Най-значителна вреда болестта нанася върху цветоносите на семенните растения. Върху стъблата, разклоненията и шушулките се образуват многочислени тъмнолилави петна. Върховете на цветоносите загиват изцяло и се покриват с тъмен кадифен налеп. Нападнатите шушулки се деформират, засъхват и обикновено се напукват, което води до разпиляване на семената. Рано заразените семена са спаружени и с ниска кълняемост. При цветното зеле болестта може да причини почерняване на главите.

 

Алтернария (Пурпурни петна) по луковите култури

 

Пурпурните петна се появяват върху всички лукови видове, но имат по-голямо значение за семепроизводните посеви от лук и праз.

Причинител на пурпурните петна по лука е гъбата Alternaria solani f. sp. porri Sor., чиято специализирана форма напада само представителите на луковите видове.

Върху листата и цветоносните стъбла (хурките) на семенните растения първоначално се появяват белезникави петънца. Те бързо нарастват и могат да достигнат на дължина до 10 см или дори повече, като обхващат пръстеновидно нападнатите органи. Петната имат ланцетовидна форма с концентрично вписани структури. Цветът им постепенно се променя във виолетово-кафяв вследствие на образуваните спори. Често петната са обкръжени от бял венец поради наличието на все още стерилен мицел. В мястото на повредата тъканите изтъняват като хартия, засъхват и се пречупват. От вегетативните части повредите се разпростират и върху луковиците. Нападнатите тъкани първоначално са воднисти, а впоследствие стават жълтеникави до червено-кафяви. Между люспите се развива зеленикаво-кафява плесен. Семената се заразяват повърхностно. Израстналите от тях поници бързо изгниват при условия, благоприятстващи развитието на болестта.

Върху нападнатите от пурпурни петна растителни части често се появява вторично черно плесенясване вследствие развитието на други сапрофитни гъби.

 

Алтернария (Черно гниене) по морковите

 

Черното гниене се среща върху растенията, намиращи се на полето, при условия на съхранение и при двегодишните семепроизводни посеви.

Причинител на черното гниене по морковите са гъби, принадлежащи към два близки рода – Alternaria radicina M. D. & E. и  Stemphylium botriosum Waller, като първата е преобладаваща.

Признаците на болестта са многообразни. При засяване на заразени семена най-често те не покълват. Върху младите растения болестта се проявява като типично сечене и нападнатите поници загиват. По листата и листните дръжки на възрастните растения признаците се развиват като тъмно напетняване. Повредите са съсредоточени около крайните разклонения на листната петура, която обикновено се завива. При влажно време върху напетняванията се образува тъмен кадифен налеп. Чрез листните дръжки патогенът преминава върху кореноплодите, където се появяват рязко ограничени, вдлъбнати черни петна, предизвикващи сухо гниене. Първоначално повредите са съсредоточени върху главата на кореноплода, след което се разрастват. При семенните растения повредите преминават от кореноплодите върху растящите части, които при топло време завяхват. В периода на цъфтеж долните листа и основната част на стъблото се покриват с черни петна, напукват се и растенията често загиват. Върху нападнатите растения въобще не се образуват семена или ако все пак такива се формират, те са спаружени и недоразвити. При условия, благоприятни за заразяване, болестта изцяло колонизира и ликвидира семенните части.

 

КОНТРОЛ

 

Спазване на 4-5-годишно сеитбообращение, въпреки че поради наличието на многобройни гостоприемници значението на тази мярка не е особено голямо. Задължителна щателна проверка на семепроизводните зелеви, лукови и морковени растения, като за получаване на семена се използват само от здрави посеви или семената се обеззаразяват. Добър ефект има термичното обеззаразяване при температура 50ºС в течение на 15-20 мин. Срещу алтернариозите по доматите и краставиците от определящо значение е подсигуряването на добър въздушен и воден режим, така че да се избягва излишното преовлажняване на растенията и образуването на кондензационни капки. Необходимо е да се има предвид, че причинителите на тази група от болести са сравнително устойчиви спрямо химични средства за растителна защита. При поява на първите признаци и благоприятни условия за развитие на болестта се извършват профилактични и химиотерапевтични фунгицидни третирания. Своевременна беритба на зеленчуковите плодове в момент на технологична зрялост, съобразно видовите и сортовите им особености. За ограничаване на черното гниене по морковите прибирането на кореноплодите да се извършва в сухо време, без да се допуска механично нараняване. Кореноплодите не трябва да се просушават на слънце, а след изваждането им бързо трябва да се превозят до хранилището. Оставените на полето кореноплоди да се покриват с изрязаните листа или със слой почва. Преди запазване кореноплодите трябва да се напрашават леко с вар на прах в количество 1,5-2% от теглото им. Съхраняването да се извършва в пясък, който да съставлява 4-5% от теглото им. Запазването да се извършва при температура 2-3 градуса. Необходимо е унищожаване на всички растителни остатъци след прибиране на реколтата.