Коприненото дърво, чието латинско име е албиция (Albizia), е едно от най-красивите декоративни растения – с нежни, двойноперести листа и впечатляващи мъхести жълти или розови цветове.

Представлява ниско дърво с чадъреста рехава корона. Листата са сложни, двойно перести, дълги до 20 см. Те притежават способността да се отварят през деня, след изгрев слънце и да се затварят привечер. Поради тези движения , извършвани от листата, често пъти албицията неправилно е наричана “мимоза”. Всъщност двете растения нямат нищо общо, освен, че са от едно подсемейство. Цветовете са дребни, с дълги розови, бели или жълтеникави тичинки. Те са събрани в топчести съцветия. Няколко такива съцветия образуват едра метлица, появяваща се връхно през юни – юли. Именно тичинките придават розовия цвят на цветовете. Цъфтежът продължава до септември. Плодът е плосък, ципест боб, съдържащ няколко кафяви семена. Видът Albizia julibrissin произхожда от Азия. На запад ареалът й започва от Персия, а на изток стига до Китай и Корея.

Отглеждане: Албицията е лесен за отглеждане вид. Тя е слънцелюбива. Не е взискателна към хранителността на почвата и въздушната и почвената влага. Вирее на пропускливи, глинести почви и на топло, слънчево изложение. У нас албиция може да расте основно в Южна България и покрай Черноморието. В Северна България страда от големите студове. Въпреки че възрастните растения понасят температури до -20 градуса, младите дръвчетата в северните райони и Софийско често измръзват частично, след което през пролетта се възстановяват.

Размножаване: Албиция се размножава чрез семена. Те се посяват през пролетта в парник или цветарница. Младите растения се пикират в саксийки,  където презимуват и на другата пролет се засаждат на открито. Отличават се с бързия си растеж. За да се оформят прави стъбла, дървото трябва да се привърже  за прав кол.