Аконитум (Aconitum) е многогодишно тревисто растение с презимуващо коренище. Коренът е месест и черен на цвят. От него излизат няколко прави и високи стъбла. Цъфтежът е есенен – август -октомври. Цветовете са едри интензивно синьо-виолетови с дължина до 4 см. Събрани са в доста едри и гъсти гроздовидни съцветия до 10-15 см дължина.

Често използвано в озеленяването растение. Напълно зимоустойчиво за условията на България.

Сортове: Популярни и типични летноцъфтящи сортове са A. Spark’s Variety (пурпурен със син нюанс) и A. Bressingham Blue (виолетовосин). С по-ярки багри е А cammarum Bicolor (бели и виолетовосини цветове). A. Ivorine е бледожълт, раноцъфтящ и гъстостъблен хибрид. A. carmichaelii Arendsii (син) и Barker’s Variety (светлолилаво-син) цъфтят наесен.

Отглеждане:  Аконитум вирее на всякакви почви, но най-подходящи са черноземните глинести. Изисква редовно наторяване и постоянна влага. Ако не поливате редовно, рискувате да го нападнат въшки. Най-добре се развива на полусянка, силното слънце е неблагоприятно за него. При работа с аконитум трябва да се има предвид, че е отровно растение.

Размножаване: Най-често аконитум се размножава чрез разделяне на туфата през пролетта или есента. Разстоянието на засаждане е 40 x 30 см. Когато се използват семена, те се засяват през март, пикират се и през есента се разсаждат на постоянно място.