Акарите (клас Acarina) са членeстоноги организми, с  микроскопични размери, които се отнасят към паякообразните. Според начина им на живот са формирани различни групи акари – преносители на болести по хората и животните, обитатели на почвата, взимащи участие в почвообразувателните процеси, обитатели на сладката и солената вода, фитоакари, изхранващи се с растения, както и паразитни видове акари, регулиращи числеността на всички останали групи.

Тялото на акарите е по-малко сегментирано от това при насекомите и е разделено на два дяла. При тетраниховите акари възрастните индивиди имат закръглено тяло и четири двойки крака, а при ериофидните тялото е червеобразно и имат само две двойки предни крака. Крила и антени отсъстват. Устният апарат е два основни типа – гризещ и пробиващо-смучещ. Гризещият тип устен апарат е характерен за много акари, вредители по складираните продукти, а пробиващо-смучещият за растителноядните и кръвосмучещи видове.

Размножаване. При преобладаващата част акари размножаването е полово, като се съпровожда от копулация и оплождане. Някои видове са в състояние да се размножават и без оплождане (партеногенетично). В едни случаи от партеногенетично снесените яйца се развиват само женски, в други – само мъжки, а в трети случаи – едновременно мъжки и женски акари.

Акарите са яйцеснасящи животни. При ограничен брой от тях се наблюдава живораждане, а при други т. нар. посмъртно живораждане. При него яйцата се излюпват в тялото на умрялата женска, а ларвите се хранят с него, запазени под засъхналата телесна покривка от неблагоприятните условия на външната среда. След като се развият до нимфи или възрастни, те прогризват отвори върху телесната покривка или излизат навън през аналния отвор.

Развитието при всички видове акари е непълно и включва стадиите яйце, ларва, нимфа (една или няколко) и възрастна половозряла форма. Ларвите приличат на възрастните индивиди и най-често се отличават от тях с по-дребните си размери, по-малък брой крака, по-малко космици, отсъствие на полов отвор, еластична телесна покривка и т.н. Нимфите наподобяват в по-голама степен възрастните – имат четири двойки крака, повече космици, оформят се зачатъците на половите отвори и т.н.

Акарите презимуват на различни етапи от развитието си в укрития, намиращи се върху нападнатите растения, около тях или плитко в почвата, обикновено в състояние на покой (диапауза). Напролет те възобновяват активната си жизнена дейност и се разпълзяват върху  развиващите се растения. Отделни видове акари са в състояние да формират по едно поколение за една календарна година, други – по няколко поколения, а трети развиват по едно поколение за повече от една година. Възможността им да развият по няколко поколения годишно силно повишава тяхната вредоносност.

Акарите се хранят, като смучат сок от нападнатите растителни тъкани. При една част от акарите, т.нар. паяжинообразуващи видове, развитието и изхранването преминава от долната страна на листата, която е оплетена с нежна паяжина, използвана за укритие. В резултат на храненето листата се обезцветяват, жълтеят, увяхват и изсъхват. В случаите на силно нападение повредените растения могат да загинат изцяло. Други видове акари в процеса на храненето си отделнят различни ензими и токсини, в резултат на което растежната характеристика на гостоприемника се променя и върху него се образуват разнообразни по форма и големина нарасти или гали, които пречат на нормалното му хранене и нарастване, каквито са сливовият галообразуващ акар и лозовата краста.

Мерките за контрол на акарите включват общи фитосанитарни мероприятия, насочени към унищожаване на нападнатите растителни остатъци и поддържане на по-висока въздушна влажност, която задържа развитието им. За химичен контрол на акарите се използват специфични химични средства, наречени акарициди. Повечето от тях имат контактно действие, което налага много добро напръскване на третираната растителна повърхност, включително и от долната страна.

Като вредители по овощните дървета, лозата и ягодоплодните видове най-широко разпространение имат червеният овощен акар, жълтият лозов акар, лозовата краста, галообразуващият сливов акар, ягодовият акар и други.

 

Червен овощен акар (Panonychus ulmi Koch)

 

Възрастният акар има овално-продълговато тяло с изпъкнала гръбна и плоска коремна страна. Оцветяването варира от вишневочервено до керемиденочервено. На гръбната страна има 26 космици, излизащи от белезникави брадавички, които са нареден в седем реда. Летните яйца са бледожълти до тъмночервени, а зимните – карминеночервени. Развива 6-8 поколения годишно и зимува като яйце около пъпките, по чеповете и други подходящи укрития върху клонките и клоните.

 

Жълт лозов акар (Schizotetranychus viticola Reck.)

 

Възрастният акар е дълъг от 0,29 до 0,38 мм. През вегетационния период оцветяването е жълто-зелено, а през зимния – охреножълто до седефеножълто. Яйцето е светло, блестящо. По-ранните стадии от развитието са по-светло оцветени от възрастните акари. Развива 6-8 поколения годишно. Зимуват възрастните женски индивиди под старата и напукана кора на лозовите растения.

 

Лозова краста (Eryophyes vitis Pg.)

 

Възрастният акар е много дребен, с бяло удължено тяло, което е разширено в предната част и стеснено в задната. Има само две двойки крака, които са разположени в предния край на тялото. Счита се, че у нас развива три поколения годишно. Презимуват женските индивиди, събрани по много заедно в пъпките на лозата, най-често под покритата им с космици обвивка

 

Галообразуващ сливов акар (Aceria phloeocoptes Nal.)

 

Възрастните акари имат удължено червеообразно тяло, с прозрачно бял цвят и дължина до 0,17 mm. Яйцата са прозрачни, бели, с продълговата форма. Зимуват възрастните женски индивиди в галите, образувани върху нападнатите сливови дървета.

 

Ягодов акар (Tarsonemus pallidus Banks)

 

Има широко разпространение при оранжерийно отглеждане на ягодата. Възрастните акари са светложълти, с продълговато-овална форма. Зимуват оплодените женски индивиди в пазвите на листата, под люспите на пъпките, в основата на растенията и в почвата.

 

КОНТРОЛ

 

Необходимо е стриктно спазване на общите фитосанитарни мерки, включващи дълбока почвена обработка и унищожаване на растителните остатъци, както и поддържане, при възможност, на по-висока почвена и въздушна влажност. Химични пръскания срещу акари се провеждат през периода на покой при плътност 60-80 броя зимуващи яйца на клонка с дължина 10 см с препаратите масло РЗ-3%, акарзин-3% и паразомер-2-3%, които действат на принципа на задушаването (асфикцията). През вегетационния сезон срещу активните форми се прилагат специфични акарициди.