Повечето от растенията в България са приспособени към ниските зимни температури, но при екстремни застудявания може да се стигне измръзвания. Най-чувствители към тези застудявания са плодните пъпки, но понякога измръзва и дървесината. Критичните зимни температури са различни за отделните видове. Под минус 22-24°С измръзват прасковата, кайсията, бадемът, капината и малината. Под минус 15-18°С измръзва и ягодата, но снежната покривка служи като защита. Повечето сортове на ябълката, вишната, сливата и касисът издържат и до минус 30-32°С. Много чувствителни на студ са субтропичните видове, някои от които се отглеждат и у нас – смокиня, райска ябълка, нар и други, които  издържат най-много до минус 15-18°С.

 

Възстановяването на  овошките зависи от степента на нанесените щети

 

• Ябълковите дръвчета, чиято дървесина само частично е замръзнала имат нормален цвят и блясък на кората, а слоят който се намира между кората и дървесината им (камбият) не е засегнат. Горната част на тези овошки е добре запазена, разлиства се, цъфти и може да роди плод. Повредите се забелязват главно в средата на короната. Такива дръвчета могат да се възстановят сравнително бързо, ако за тях се полагат грижи.
• Ако средната част на короната на други дръвчета е замръзнала по-силно, дървесината им е светлокафява, кората и камбият са повредени. Към средата на лятото може да се оформи нов слой кора и дървесина. За тези дръвчета има надежда след година-две за сметка на спящите пъпки оголените клони да се покрият с листа.
• Дървесината на най-силно пострадалите дръвчета е с кафяв цвят, върху загубилата блясък кора се забелязват червеникави петна. Корените , които са оцелели под снега, а също така и краищата на клоните са отделени от мъртвата зона,като между тях няма връзка. Убити са и спящите пъпки. Дори в средата на лятото от тези дръвчета дори и да се появят листа, те много бързо ще увяхнат. Такива дръвчета могат да се възстановят само чрез ашладисване от оцелялата част на ствола  и чаталестите клони.

 

Необходимите мерки:

 

Стволът и ниските клони на пострадалите дръвчета трябва бързо да се белосат. Клоните без листа да се подрежат, наранените места да се замажат с градинарска смола. Два пъти в месеца дръвчетата се подхранват с азотен тор в пропорция една супена лъжица на 10 литра вода. Около овошката /по очертанията на короната / почвата трябва да се промуши с метален прът, дебел 5-10 мм, на дълбочина 30-40см и да се напои с разтвор от калиев хиперманганат с вишнев цвят смесен с растежен стимулатор. Почвата непрекъснато да е рохкава и без плевели. Стволът и чаталестите скелетни клони задължително трябва да се обвият със зебло. И непременно веднъж в седмицата (най-добре късно вечер) дръвчетата да се пръскат с Карбамид  /1 супена лъжица на 10 литра вода/, като с този разтвор се напоява и зеблото. Ако от корените се появят млади издънки, не ги унищожавайте – те стимулират дейността на кореновата система.

 

Студът е необходим за овошките

 

През зимата обаче растенията задължително трябва да бъдат определено време под въздействие на ниски температури (под 4-5°С). За някои видове този период продължава 15-20 дни (праскова, кайсия, бадем, джанка), а за други  40-60 дни. Без въздействието на ниски температури плодните пъпки през пролетта не се развиват и изсъхват.