Формировката Гюйо е била предложена от французина д-р Гюйо, откъдето носи името си. При нея на лозата се оставят чеп с две очи и плодна пръчка с различна дължина – средно 12-14 очи. Нейното плодно звено – чеп и плодна пръчка – влиза в състава на много системи резитби. Ето защо принципите, валидни при резитбата Гюйо, важат и при много други резитби.

В нашата страна оригиналната резитба Гюйо е изменена, като вместо един чеп се оставят два, а понякога и три с по 1-2 очи и една плодна пръчка с 10-12 очи и се нарича подобрен Гюйо. Плодната пръчка осигурява плододаването, а чеповете дават пръчките,необходими за резитбата на следващата година. В сравнение с чашовидната резитба при резитба подобрен Гюйо се получава повече грозде, тъй като се използват най-родовитите пъпки от средната част на пръчката.

Резитбата Гюйо изисква телена конструкция. При нея леторастите се разполагат в една плоскост, правилно разпределени по целия ред. Листата и гроздето се огряват и се проветряват добре и по-малко се нападат от болести в сравнение с лозите, рязани чашовидно. С оставянето на чеп и плодна пръчка, която се извива хоризонтално върху първия ред тел, доста сполучливо се разрешава въпроса за борбата с полярността.

 

Как се формират лозите по резитбата ГЮЙО

 

По оригиналния Гюйо лозите се формират по следния начин: При засаждането на лозичката се реже на чеп с две очи. Покаралите от очите на чепа два летораста през пролетта на втората година се режат, като горният се премахва, а долният се реже на чеп с две очи, от които се развиват две пръчки. През есента на втората година или през пролетта на третата долната пръчка се реже на чеп с две очи, а горната се оставя за плодна пръчка с 10-12 очи. Поддържането на резитбата става, като ежегодно старата плодна пръчка се премахва от основата заедно с всички, намиращи се по нея леторасти. От две пръчки на резервния чеп горната се оставя за плодна, а долната се реже на чеп с две очи.

За да се формира подобрения Гюйо, на третата година се оставя още един чеп от лакомец, срещуположен на първия. При следващите резитби от най-долните пръчки почеловете или от лакомци се оставят 2-3 чепа, а от по-горните се избира плодна пръчка. Така формирани, лозите започват да плододават на третата година. Ако през първата година са се развили силни леторасти, формирането и плододаването може да се ускорят с една година.

При по-слабо родовитите и нискодобивните сортове след 3-ата-4-ата година на силните лози се оставят по две плодни пръчки и 3-4 чепа с по 2 очи . Тогава резитбата се нарича двоен Гюйо. Оставянето на повече от две плодни пръчки на една лоза не е оправдано – не могат правилно да се разположат, получава се силно зашумване и лозите бързо се изтощават. Ако се установи, че има отслабване на някои лози, те се режат само на една плодна пръчка.

 

На какво да се обръща внимание при избора на плодна пръчка и чепове при резитбата ГЮЙО

 

От двата летораста на чепа за плодна пръчка се предпочита горният, а по-долният се реже на чеп. По такъв начин се избягва бързото издигане на главината и не се нанасят рани върху рамото при изрязването на старата плодна пръчка. Както много тънките, така и много дебелите пръчки се избягват, защото родовитостта на пъпките им е по-слаба от тази на средно развитите леторасти. Когато няма подходяща пръчка измежду пръчките от чеповете, може да се остави лакомец. При две и повече рамена на главината добре е плодната пръчка да се оставя всяка година на различно рамо.

За чепове се избират по-ниско разположените пръчки по старите чепове или лакомци. Особено внимание се обръща на тяхното местоположение. Те трябва да се оставят от две различни страни на главината. Когато леторастите върху главината са малко, предпочитание са дава на чеповете, а за плодна пръчка се оставя първият добре развит летораст в основата на старата пръчка. На всяко рамо, което искаме да запазим, трябва да се оставя по един чеп. Издигането на рамената при резитбата Гюйо не е желателно.

 

Как да се съчетае резитбата ГЮЙО със загрибването на лозите

 

Загрибването на лозите създава допълнителни трудности при извършването на резитбата Гюйо. Преди всичко налага се резитбата да се извърши в кратки срокове след листопада, за да може загрибването да приключи преди замръзването на почвата. При загрибването и отгрибването на лозите някои плодни пръчки може да се счупят. Ето защо при есенната резитба на всяка лоза се оставя по една резервна плодна пръчка. През пролетта се прави корекция и излишната пръчка се премахва. Известен процент от очите на загрибваните лози изгниват в почвата през зимата, докато лозите, коита са били открити, ако не измръзнат, имат по-добре запазени пъпки. Ето защо правилно е резервната плодна пръчка да не се загрибва, а през пролетта в зависимост от условията на презимуването да се предпочете едната или другата.

 

При кои сортове се прилага резитбата ГЮЙО

 

Резитбата Гюйо може да се прилага успешно и при десертните, и винените сортове. Необходимо е само тя да се извърши диференцирано съобразно с изискванията на всеки сорт. Тъй като не е възможно да се дадат конкретни указания за всеки отделен случай, ще посочим най-общо изискванията на сортовете. При родовите винени сортове се оставят една плодна пръчка и 2-3 чепа с по 2 очи. Дължината на плодната пръчка при сортовете Димят, Гъмза и Сензо е 9-11 очи, а при Памид, Зарчин, Мавруд, Мискет червен, Широка мелнишка лоза, Юни блан и др. – 11-13 очи. Всяко претоварване на тези сортове с две плодни пръчки води до влошаване качеството на гроздето и изтощаване на лозите. Нискодобивните винени сортове Тамянка, Мискет врачански, Ркацители, Саперави, Каберне Совиньон, Мерло, Гаме ноар, Ризлинг италиански, Мискет Отонел и др. трябва да се режат в зависимост от силата на лозите на една или две плодни пръчки и съответно 2 до 4 чепа. В първия случай плодната пръчка има 13-15 очи, а във втория-12 – 13 очи.

Десертните сортове Мискет тракийски, Кардинал, Мискет дунавски и Царица на лозята са много родовити и трябва да се режат само с една плодна пръчка на 12-13 очи и 2 чепа с по 2 очи. На останалите десертни сортове – Болгар, Италия, Чауш, Плевен, Мискет хамбургски, Перл дьо Ксаба и др. – в зависимост от силата на лозите се оставя една плодна пръчка с 16-18 очи или две с по 12-14 очи и съответен брой чепове.

Дадените указания са само ориентировъчни. При резитбата на всяка лоза трябва да се съобразяваме със силата й, за да се избегне несъответствието между броя на оставените очи и възможностите на главината. Особено внимателни трябва да бъдем към родовитите сортове. Ако е необходимо, с филизенето при тях се премахват и плодни леторасти.