Сярата, която е позната на лозарите и винарите още от древността, първоначално е използвана за опушване на избичките, тъй като тя е силен антисептик и ликвидира мушичките, които пренасят оцетните бактерии. За целта малко количество от сярата се поставя в метална подложка и се запалва. Преди това се затварят прозорците. При влизането в избичката на следващия ден, трябва да се внимава, понеже образувалият се при изгарянето на сярата серен двуокис е леко задушлив.

Приготвянето на серни ленти става така: най-напред сярата се загрява в желязно блюдо или друг метален съд, като се гледа да не се прегорещи. После в нея се потапят книжни (мукавени ленти) или от тънко ленено платно, като се окачат с тел на единия край, потапят се и се изтеглят до другия, така че да се потопи цялото парче. Дължината на фитилите е най-често 30-50 см  и ширина около 2-3 см. Готовите серни ленти, след като са потопени в сярата, се оставят да се втвърдят и съхраняват в сярата в сухо и проветриво място. Приготвянето на серните ленти трябва да става в добре проветрявано и пожарообезопасено помещение или най-добре на открито.

Лентата се закача на извита тел, запалват се и се вкарват в измитата празна бъчва или в празното пространство, когато съдът не е пълен с вино. Другият край на телта остава вън и се закрепва с тапата.

Ако сярната лента гори в съда, това е доказателство, че той е чист, а във виното няма процес на вкисване. Обикновено се използва по една лента за 200-300-литров съд. Серният двуокис, който се образува при изгарянето на сярната лента предпазва празната бъчвата от вкисване, а виното от поява на цветясване, която болест е предшественик на още по-опасната – оцетно вкисване. Ракиените бъчви не се опушват със серни ленти.