За да не страда разсадът, е добре по-голяма част от кореновото му система да се извади с почвата, която го обвива. Затова направете обилна поливка в деня преди изваждането на растенията. Отглежданите в обикновени или в торови саксийки стръкове се разсаждат най-лесно, защото при тях кореновата система не е нарушена и лесно се прихващат на новото си място в градината.

Другото важно условие е да изберете най-развитите и здрави растения. Болните и слабите изхвърлете. Сортираните разсади поставете в подходящи съдове, покрийте ги с мокри материали. Пикираните да се разсадят за възможно най-късо време. При по-големи площи работата да приключи за не повече от 3 до 5 дни. Непикираният разсад трябва да се засади още същият ден или най-късно на следващия след изскубването.

 

Всяко растение се нуждае от собствено пространство

 

Разстоянията между и в редовете трябва да са съобразени с изискванията на различните зеленчукови култури и с начините на обработка. Има значение също и почвата и запасеността й с хранителни вещества. Растенията, които се развиват предимно в хоризонтална посока, изискват по-голямо пространство. При богатите почви и при механизирана обработка разстоянията трябва да са също по-големи. Много гъстото засаждане понижава добивите.

 

Засаждането да се извършва в облачни дни

 

Добре е разсажданато да става през облачни дни. Работи се със садила или копки. Растенията се поставят на дълбочина от 3 до 8 см – в замисимост от типа на културата. Доматите и патладжанът понасят без смущение удълбочено засаждане, когато почвата е добре аерирана. Целината обаче не обича да е на дълбоко.

Почвата около засадените растения се уплътнява, за да прилепне плътно до кореновата система. Непосредствено след това се полива.

Листата на зелетата и лука се подрязват, така се ограничават загубите от вода. Скъсяват се и коренчетата, за да се образуват по-бързо нови. Трябва да се знае обаче, че силното намаляване на листата не е много желателно, защото възстановителният процес се удължава с две –три седмици.

 

Зеленчуците имат различни претенции към напояването след засаждането

 

Задължително е веднага след разсаждането  да се полее. Това помага да се уплътни кореновото система и така вкореняването ще е по-бързо. Количеството на водата зависи от времето на изнасянето на разсада в градината, от типа на почвата и  от времето.

Когато е по-хладно, за да се избегне преовлажняване на почвата, се използва по-малко количество вода. При по-високи температури  се прави втора поливка след 4-5 дни.

Важни са и изискванията на различните зеленчукови култури. Най-жадни са празът, водният лук, зелето и целината. По-малко претенциозни са краставиците, доматите, пиперът и патладжанът. Сравнително сухоустойчиви са дините, пъпешите, тиквите.

Доматите се чувстват добре, когато от засаждането до зачервеняването на плодовете се поливат по-рядко и умерено. Една след това са нужни редовни поливки. Гледа се да няма големи промени в почвената влага – така цветовете изресяват по-малко, а плодовете  стават по-едри.

Пиперът иска повече  вода от доматите, но трябва да се полива само, когато  има нужда, и да е с по-малка доза вода. В противен случай растението се разболява. Правилото е следното: пуска се вода, когато целите растения потъмняват, но не бива  да се допуска  трайно завяхване.

Водният лук на става без напояване. Той е най-взискателен и поливките започват веднага след поникването. Ако много се засуши през май и юни, водният лук спира да расте. Ако след това започнете да напоявате, луковиците няма да узреят добре.

 

За да си изберете подходящи сортове зеленчуци, НАТИСНЕТЕ ТУК