Отколешен е денят на българските лозари – Свети Трифон. От незапомнени времена този колоритен, самобитен и красив празник е влязъл в бита на народа ни. В никоя друга страна не отбелязват такъв ден, породен от любовта към лозовото растение.

Неслучайно лозарите са приели за свой покровител свети Трифон. През февруари се открива стопанската година в лозята с първата работа в тях – резитбата.

 

Мъченик за християнството

 

Свети Трифон е роден около 225 г. в село Комада в малоазийската римска провинция Фригия. Родителите му били дълбоко вярващи християни и още от ранно детство са разгорели в чедото си преданост към ога. Като дете Трифон ое молел на Господ и ставали чудеса. 17-годишен, се прочува като лечител. Трифон излекувал за кратко време дъщерята на император Гордиан, пред чиято болест лекарите били безпомощни.

Императорът възнаградил богато спасителя на дъщеря си. По пътя на завръщането си Трифон раздал богатството на бедните. Благоволението на император Гордиан станало явно. Даже започнали да го считат като скрит християнин.

След него римският престол бил зает от Деций Траян (249-251 г), който се заел да изкорени християнството. На жестоко преследване бил подложен и Трифон. Той бил арестуван и изтезаван жестоко – забили гвоздеи в ходилата му и го заставили да ходи по снега. Издали му смъртна присъда. Умрял при страшни мъки. Така Трифон е станал мъченик и светия за Христовото учение. Присъединен е към чудотворците безсребреници.

 

Традицията повелява: С водосвет и литийно шествие зарязват лозята

 

Името на Трифон произхожда от гръцкото „трифонос” – „обичащ веселието, насладата”. А веселие без вино не е възможно. Затова към празника на лозарите се присъединяват и винарите. На този ден в църквата се отслужва водосвет. Прочита се молитва за благословия на лозя, градини и ниви.

Църквата е съхранила и молитва за благословия на виното. В нея се отправя молба към Всевишния, дал лозния плод за наслада и храна, да благослови новото вино и да даде на ония, които ще пият от него здраве и радост, но не за „опиване и безчинства”. Тази насъщна напитка църквата използва и за причастие.

 

Най-добрият става цар

 

След водосвета се образува литийно шествие. Лозарите, пременени в празнични дрехи, накичени със здравец и чемшир, се отправят към лозята. Тук за ръководител на тържеството се избира най-добрият стопанин, на него се присъжда званието „Цар на лозарите”. Лозите се пръскат със светена вода. „Царят” пък символично обрязва по една главина от всички краища на лозето, поръсва ги с вино и пожелава богата реколта.

 

Почит към всеки дом

 

От лозовите пръчки се правят символични обръчи, които украсяват главите и раменете на присъстващите. По-късно веселбата се пренася и в населеното мяЬто. Официалното шествие спира пред всеки дом. Домакинът изнася в бял котел вино, черпи всички, а останалото разлива с думите: „Да е плодородна годината, да прелива виното през праговете!”