Очевидно, поради трудното произношение на ботаническото название на това растение – зантедехия (Zantedeschia) не се е утвърдило и ние обикновено го наричаме кала, рядко белокрилка или етиопска кала.

Това многогодишно растение е по-известно като стайно цвете достигащо височина 1 м и красиви бели цветове. Съществуват обаче и ниски сортове не по-високи от 30 см.

Най-популярна е етиопската кала (Z. aethiopxica) – мощно растение отличаващо се с едри листа и оригинална форма – във вид на сърце или острие на стрела. Съцветията представляват златистожълта пръчица с фуниевидно покривало около нея. Етиопската кала е най-зимоустойчива от всички разновидности. Тя цъфти през зимния период, добре понася ниски температури и леко затъмнение, затова може да се отглежда на подпрозоречни первази със северно изложение. Оптималната температура за отглеждането й е 8ºС до максимум 12ºС.

В периода на растеж калата се полива и тори редовно. През лятото е полезно цветето да се постави на подложка с вода. Веднага щом прецъфти поливките и торенето се прекратяват почти напълно. С времето голяма част от листата изсъхват – това става предимно в края на зимата. Тогава трябва да се пресади в нова почва, като постепенно се започва поливане и подхранване. Правило е калата да се пресажда всяка пролет, тъй като тя се разраства и добавя странични филизи.

Зантедехията е типичен представител на дъждовната тропическа гора и в дивата природа расте предимно на блатиста почва. Стайната кала изисква хранителна почва. Тя може да бъде от равни части рохкава пръст, листен тор и компост. На 3 л смес е полезно да се добави 1 ч.ч. суперфосфат.

На дъното на саксията задължително трябва да се положи дренаж и да се следи в подложката винаги да има вода.

Калата расте добре и в хидропонни системи, а през лятото може да се премести в градината на защитено от вятъра и преките слънчеви лъчи място.

След цъфтеж не бива да се допуска растението да загуби всичките си листа. Трябва да остане примерно 1/5 част от зеленината иначе калата силно ще отслабне. При излишък от топлина, нейните листни дръжки силно се издължават и стават чупливи, а цветовете се появяват рядко и са дребни.

При подхранването е важно да се отчете, че в началото за формиране на листната маса растението се нуждае от азотни, а после при прехода към цъфтеж от фосфорни торове.