Перуанският нарцис или исменето (Ismene) представлява доста едро растение, чиито листа достигат дължина до 50 см, а цветоносът му – до 70 см височина. Цветоносите развиват няколко цветни пъпки, които в началото са обвити с люспа. След като се разкъса тази люспа, те се развиват самостоятелно. Всеки цвят се състои от 6 дълги тънки венчелистчета и красива „корона” с назъбени краища, който образува мембрана, съединяваща тичинките. Цветовата палитра на цветовете на исменето не е богата и варира в пределите на бялото до светложълтото или розовото. Обикновено току-що разпукналия се цвят първо е бял, а с увяхването му окраската му постепенно придобива жълтеникав оттенък.

Перуанският нарцис е листопадно растение, затова през есента трябва да им осигурите покой и да прекратите поливането. Така растенията трябва да си почиват до февруари при температура 10-15 градуса. След това трябва да ги засадите в саксии с нова почва и да ги държите при по-висока температура.

По време на вегетацията растението редовно се подхранва и полива равномерно. При недостатъчно поливане листата на растението губят красотата си, бързо полягат, а при незначително преовлажняване – жълтеят. Растенията, разположени на недостатъчно осветено място, се изтеглят и губят декоративността си.

Перуанският нарцис цъфти през лятото, през август. Обикновено се отглежда като стайно растение, но може да расте и навън, ако мястото е слънчево.

Луковиците се засаждат в края на май на дълбочина 12 см, в сухо време се поливат.

В късна есен луковиците се изкопават за съхранение през зимата. Исменето се размножава и чрез дъщерни луковици при пресаждането.