Брюкселското зеле е мразоустойчиво, но особено чувствително към засушаването, поради което поддържането на оптимален воден режим в почвата е едно от условията за получаване на висок и качествен добив. Силно взискателно е и към физико-химичните свойства на почвата и хранителния режим в нея. Растенията се развиват добре на богати на органично вещество, пропускливи, глинесто-песъчливи почви, с рН от 6,6 до 7,4.

Изследвания показват, че за получаването на 1000 кг продукция са необходими: 25,2 до 26,9 кг азот, 7,3 до 7,5 кг Р205 и 19,3 до 19,5 кг К20. Най-голяма потребност растенията имат към азота и на второ място към калия. Брюкселското зеле реагира много добре както към комбинираното торене с азот, фосфор и калий, така и към органичното торене.

Подходящо е торенето с 400-500 кг/100 кв. м угнил оборски тор. При почви бедни на органично вещество, песъкливи, органичното торене може да се завиши до 600-800 кг/100 кв. м.

Торовите норми следва да се определят след агрохимичен анализ на почвата. Ако такъв анализ не е правен, то следва да се използват примерни норми, а именно: 5-6 кгамониева селитра, 2-2,5 кг суперфосфат и 3-3,5 кг калиев тор на 100 кв. м.

Оборският тор, фосфорният и калиев тор следва да се внасят при подготовката на почвата. Азотният се внася като подхранване през вегетацията на растенията. Първото подхранване се прави при първото окопаване. Обикновено се извършват 2-3 подхранвания с азот през вегетацията при интервал 20-25 дни.

Както и останалите зелеви култури, така и брюкселското зеле реагира добре на листното подхранване. То допълва минералното хранене на растенията, което води към повишаване на добива. Подходящо е да се извършват две листни подхранвания, като се редува с почвеното внасяне на азот през 7-8 дни.