Енциклопедия

Раздел Статии:

Кога и как да си завъдите хинап

Кога и как да си завъдите хинап

Хинапът е листопадно растение. Може да бъде храст, висок до 5 м или дърво около15 м, с изправена овална до широко разлата корона. Вегетацията му започва много късно – в края на април и началото на май. Цъфти от средата на юни и продължава до средата на август. Пълноценни са обаче само завръзите от втората половина на юни. Те нарастват много бързо и към началото на септември са напълно развити, а до края на същия месец настъпва масовото им узряване. Благодарение на тези биологични особености хинапът не е зависим от късните пролетни и от ранните есенни мразове.

 

Изисквания

 

Хинапът може да се развива и да плододава добре на различни терени, включително и при сухи условия, на места с наклон до 8-10°. На по-стръмни терени е необходимо да се направят тераси или единични площадки.

Изложението не е решаващо, но за нормално протичане на растежа и узряването на плодовете по-благоприятни са месторастения с южно изложение. Хинапът не понася засенчване, развива се най-добре на слънчеви, топли участъци. Понася зимни студове до -28°С, което позволява да бъде разширено отглеждането му не само в Южна, но и в много райони на Северна България.

Поради гъсто разклонената и дълбоко проникваща коренова система хинаповите дървета се развиват добре на различни типове почви. По-благоприятни са карбонатните, леките, песъчливо-глинестите до чакълести почви, но добре запасени с органични вещества. Трябва да се избягват местата с високо ниво на зимно-пролетните води. Почвата трябва да бъде дълбока не по-малко от 60 см.

 

Засаждането – стъпка по стъпка

 

Както останалите плодни дръвчета, хинапът се засажда от есента – след приключване на листопада, до ранна пролет. Фиданките могат да се засаждат през цялото това време, стига температурите да са положителни. Любителите овощари си заслужава да засаждат по 1-2 и повече растения – според възможностите си, като се съобразяват с биологичните потребности на хинапа, както и с конкретните природни условия.

Дръвчетата, предназначени за засаждане, трябва да имат височина над 80 см с дебелина на стъблото над 10 мм и да са с най-малко 3 полускелетни добре развити и разклонени корени, дълги над 15 см. Посадъчните ями се правят с диаметър и дълбочина 45-50 см. На дъното за всяко дръвче се внася по 2-3 кг оборски тор, 200-250 г суперфосфат и 100 г калиев тор, смесени добре с почва. Притъпква се, покрива се с чиста пръст и едва тогава се засажда дръвчето, като се закрепва с 3-4 лопати почва, насипана между корените, които не трябва да се скупчват и мачкат. Забива се колче и дръвчето се привързва за него. Всяко дръвче се полива с 25-30 л вода.

 

Неотложни грижи

 

Хинапът не е твърде взискателен, но и той като всеки овощен вид има определени изисквания. Почвата в младите насаждения се поддържа в добро физическо състояние и чиста от плевели чрез редовни плитки обработки. Есенната обработка се  извършва дълбочина не повече от 15 см.

Единичните дървета в любителските насаждения могат да плододават добре до отлично и без подхранване. Безспорно е обаче, че периодичното торене се отразява положително върху количеството и качеството на добиваните плодове. Препоръчително е торенето с по 15-20 кг органичен тор, 0,6-0,8 кг  азотен тор, 1,8-2,5 кг суперфосфат и 0,8-2 кг калиев тор на дърво в плододаваща възраст. Азотният тор се внася на два пъти – към началото на разлистването и към средата на юни, а фосфорните и калиевите торове – през есента, през 3-4 години, с дълбоката есенна обработка.

Макар и изключително устойчив на засушаване, хинапът реагира много добре дори при незначително напояване.

 

За да си поръчате разсад за хинап, НАТИСНЕТЕ ТУК

 

 | Views: 319 | Прочетено във Вестник за градината