Енциклопедия

Раздел Статии:

Капризите на лозата

Капризите на лозата

Ниските или високите температури под или над определени граници водят към повреждане на отделните органи на лозата. По-голяма опасност представляват ниските температури. Издръжливостта на пъпките, пръчките и многогодишните части през зимата зависи от редица условия, като закаляването, биологията на сорта, степента на узряване, времетраенето на ниските температури и други. Пъпките на чувствителните сортове започват да измръзват при спадане на температурата под минус 15°С, докато устойчивите издържат до минус 20°С. Едногодишните пръчки загиват при температура под минус 22°С, а многогодишните части – под минус 25°С. Зелените части на лозата се поразяват при минус 2,5°С, гроздето издържа до минус 4°С.

При температура около или над 40°С по листата на лозата се появява пригор. Повреди може да се появят и при по-ниска температура, когато духат горещи ветрове.

 

Светлината е определяща

 

Лозата е подчертано светлолюбиво растение. Светлината оказва непосредствено влияние върху интензивността на фотосинтезата. В години с повече слънчеви дни гроздето натрупва повече захари и е по-богато с ароматни и багрилни вещества. В добре огряваните места гроздето се оцветява по-добре и ароматът на мискетовите сортове е по-силен.

Засенчването на лозите от съседни дървета или сгради оказва отрицателно влияние върху тях. В пъпките им се залагат по-малко съцветия, а изресяването се засилва. Оттук е и по-слабото плододаване на засенчените лози. По тази причина съвместното отглеждане на лозите с овощни дървета не е желателно. Лози, засадени близо до дърветата, ако се оставят нерязани, само за 1-2 години те се издигат над дърветата така, че листата им да бъдат изложени на слънце.

 

Напоявайте при нарастването на плодовете

 

Лозата развива мощна коренова система с голяма смукателна сила. Това обстоятелство я прави пригодна и за терени с победни и сухи почви. На такива места тя се развива по-добра от редица други растения. За кратък период лозата развива огромна вегетативна маса, за което й е необходима много вода. При нормална почвена влажност растежът на леторастите се засилва и плододаването се увеличава. Най-голяма нужда от влага лозата чувства по време на усилен растеж и след прецъфтяването, когато плодът започва да наедрява.

Лозя за промишлени цели се засаждат до 400-500 м над морското равнище. Любителски насаждения при подходящ избор на мястото и сорта може да се създават и до 800 метра. От най-ранния сорт Перла се срещат лози и до 1000 м. Те трябва обезателно да бъдат засадени на припек, защитени от студени северни ветрове.

 | Views: 505 | Прочетено във Вестник за градината