Енциклопедия

Раздел Статии:

Как да си завъдите хинап

Как да си завъдите хинап

Интересът към тази култура е оправдан, като се имат предвид редицата ценни стопански качества на растението като цяло, и в частност на плодовете. Те имат висока лечебна, хранителна и диетична стойност. Особено са ценни при лечение на хипертонично болни. Плодова отвара се използва при простудно възпаление на дихателните пътища, по-често при децата, за лекуване на стомашно-чревни заболявания и други. Плодовете от хинап се употребяват против стоматит, стомашна язва, като кръвоспиращо средство, за усилване на отделителната система, за тонизиране на сърдечната дейност и др. Те заемат едно от първите места сред овощните плодове по съдържание на желязо, кобалт и йод в лесно усвоими от организма соли. Използват се в свежо и в изсушено състояние. От тях се приготвят сладка, компоти, мармалад, сокове, пюрета и други. Листата на хинапа съдържат много дъбилни вещества, катехини, рутин, кумаринови вещества, захари, уронови киселини, витамин В1 и други, поради което в народната медицина са обект на голямо внимание.

 

Цъфти през юни

 

Хинапът е листопадно растение. Може да бъде храст, висок до 5 м или дърво около15 м, с изправена овална до широко разлата корона.

Вегетацията му започва много късно – в края на април и началото на май. Цъфти от средата на юни и продължава до средата на август. Пълноценни са обаче само завръзите от втората половина на юни. Те нарастват много бързо и към началото на септември са напълно развити, а до края на същия месец настъпва масовото им узряване. Благодарение на тези биологични особености хинапът не е зависим от късните пролетни и от ранните есенни мразове.

 

Не понася засенчване

 

Хинапът може да се развива и да плододава добре на различни терени, включително и при сухи условия, на места с наклон до 8-10°. На по-стръмни терени е необходимо да се направят тераси или единични площадки.

Изложението не е решаващо, но за нормално протичане на растежа и узряването на плодовете по-благоприятни са месторастения с южно изложение. Хинапът не понася засенчване, развива се най-добре на слънчеви, топли участъци. Понася зимни студове до -28°С, което позволява да бъде разширено отглеждането му не само в Южна, но и в много райони на Северна България.

Поради гъсто разклонената и дълбоко проникваща коренова система хинаповите дървета се развиват добре на различни типове почви. По-благоприятни са карбонатните, леките, песъчливо-глинестите до чакълести почви, но добре запасени с органични вещества. Трябва да се избягват местата с високо ниво на зимно-пролетните води. Почвата трябва да бъде дълбока не по-малко от 60 см.

 

Засадете си 1-2 фиданки

 

Любителите овощари си заслужава да засаждат по 1-2 и повече растения – според възможностите си, като се съобразяват с биологичните потребности на хинапа, както и с конкретните природни условия.

Дръвчетата, предназначени за засаждане, трябва да имат височина над 80 см с дебелина на стъблото над 10 мм и да са с най-малко 3 полускелетни добре развити и разклонени корени, дълги над 15 см. Посадъчните ями се правят с диаметър и дълбочина 45-50 см. На дъното за всяко дръвче се внася по 2-3 кг оборски тор, 200-250 г суперфосфат и 100 г калиев тор, смесени добре с почва. Притъпква се, покрива се с чиста пръст и едва тогава се засажда дръвчето, като се закрепва с 3-4 лопати почва, насипана между корените, които не трябва да се скупчват и мачкат. Забива се колче и дръвчето се привързва за него. Всяко дръвче се полива с 25-30 л вода.

 

Не са нужни много грижи

 

Хинапът не е твърде взискателен, но и той като всеки овощен вид има определени изисквания.

Почвата в младите насаждения се поддържа в добро физическо състояние и чиста от плевели чрез редовни плитки обработки. Есенната обработка се  извършва дълбочина не повече от 15 см.

Единичните дървета в любителските насаждения могат да плододават добре до отлично и без подхранване. Безспорно е обаче, че периодичното торене се отразява положително върху количеството и качеството на добиваните плодове. Препоръчително е торенето с по 15-20 кг органичен тор, 0,6-0,8 кг  азотен тор, 1,8-2,5 кг суперфосфат и 0,8-2 кг калиев тор на дърво в плододаваща възраст. Азотният тор се внася на два пъти – към началото на разлистването и към средата на юни, а фосфорните и калиевите торове – през есента, през 3-4 години, с дълбоката есенна обработка.

Макар и изключително устойчив на засушаване, хинапът реагира много добре дори при незначително напояване.

 

Отстранявайте излишните клонки

 

През първите 4-5 години се почиства стъблото от предивременни и други клончета на височина до 1,10-1,20 м. Премахват се всички издънки. Съкращават се само онези клончета, които са наведени. Трябва да се прави много пестеливо просветляване, като се отстраняват само полускелетни клончета, които явно сгъстяват короната. Формират се корони с 4-5 скелетни клона по типа на подобрената чашовидна корона. По-нататък резитбата се свежда до почистване на сухите, повредените и сплетени клони.  Премахват се и излишните лакомци.

Поради своеобразния тип на плодната дървесина хинапът не се нуждае от резитба за плододаване в класическия смисъл на понятието. Само при по-възрастните дървета с отслабнал растеж има нужда от периодично частично съкращаване на полускелетните клони и странични удължени разклонения.

 

 | Views: 145 | Прочетено във Вестник за градината