Кол­ко­то и да са кра­си­ви риб­ки­те и дру­ги­те раз­лични жи­во­тин­ки, на­пъл­не­ни­ят съд с во­да без рас­ти­тел­ност е труд­но да се на­рече аквариум. Во­до­рас­ли­те, ос­вен че офор­мят де­ко­ра­тив­ния за­вър­шек на ак­ва­ри­у­ма, са нуж­ни и на не­го­ви­те о­би­та­те­ли. Но кои рас­те­ния са под­хо­да­щи за де­ко­ра­тив­ния ак­ва­ри­ум и от мно­жес­т­во­то ви­до­ве кои да пред­почетем? В ус­ло­ви­я­та на пос­то­ян­но об­нов­ле­ние на под­хо­дя­ща­та вод­на рас­ти­тел­ност то­зи въп­рос стои как­то пред начина­е­щия, та­ка и пред опит­ния ак­ва­рист. От­го­во­рът му не е ед­ноз­начен, осо­бе­но ако ка­сае ця­лос­т­но де­ко­ри­ра­не на до­маш­ния во­до­ем на съв­ре­мен­но рав­ни­ще.

 

Днес въп­ро­сът не на­ми­ра прос­тичкия от­го­вор от ми­на­ло­то

 

Бе­ше вре­ме, ко­е­то доб­ре пом­нят ак­ва­рис­ти­те от по-ста­ро­то по­ко­ле­ние, ко­га­то та­зи за­дача се ре­ша­ва­ше прос­то. Поз­на­ти бя­ха ед­ва де­се­ти­на на­и­ме­но­ва­ния: ело­дея от близ­ка­та ре­кичка, луд­ви­гия, ва­лис­не­рия и пр. Но днес се по­я­вя­ват все по­вече но­ви  рас­те­ния от тро­пичес­ки и суб­т­ро­пичес­ки стра­ни. В спе­ци­а­ли­зи­ра­на­та ли­те­ра­ту­ра за ак­ва­рис­ти се опис­ват вод­ни рас­те­ния от 300-400 ви­да.

Как­то е из­вес­т­но, съв­ре­мен­ни­те ак­ва­ри­у­ми (в то­ва чис­ло ак­ва­те­ра­ри­у­ми, па­лу­да­ри­у­ми, ба­сей­ни, ком­би­на­ции от ак­ва­ри­у­ми с оран­же­рии и др.) имат мно­го раз­но­об­раз­но пред­наз­начение. За­то­ва са нуж­ни  раз­лични рас­те­ния – ед­ри и дреб­ни, ти­пично вод­ни и блат­ни, сен­ко­ус­тойчиви и свет­ло­лю­би­ви. Но ед­но изис­к­ва­не без­с­пор­но е об­що и за­дъл­жи­тел­но. За ак­ва­ри­ум от все­ки тип са нуж­ни са­мо вод­ни рас­те­ния. Ето за­що с не­ус­пех за­вър­ш­ват всички опи­ти да се прис­по­со­бят за ус­ло­ви­я­та на до­маш­ния во­до­ем ня­кои стай­ни рас­те­ния, ма­кар и вла­го­лю­би­ви, но и съв­сем не вод­ни. От ог­ром­но­то ко­личес­т­во вод­ни рас­те­ния (око­ло 6000 ви­да) за ак­ва­ри­ум е под­хо­дя­ща са­мо не­го­ля­ма част. Да­леч не всички са пред­раз­по­ло­же­ни  към по-про­дъл­жи­тел­но пре­би­ва­ва­не в на­пъл­но по­то­пе­но със­то­я­ние.

 

Къ­де­то и да са, ис­кат си ус­ло­ви­я­та от сво­я­та ро­ди­на

 

Ак­ва­ри­ум­ни­те рас­те­ния ос­нов­но са при­шъл­ци от тро­пи­ци­те и суб­т­ро­пи­ци­те и в по­вечето случаи бла­гоп­ри­ят­на­та за тях тем­пе­ра­ту­ра е от 18 до 35°С. В на­ши­те при­род­ни во­до­е­ми мно­го ряд­ко се сре­щат рас­те­ния, при­год­ни за до­маш­ни ак­ва­ри­у­ми. Спи­рай­ки се обаче на пред­ла­га­но­то го­ля­мо раз­но­об­ра­зие от чуж­дес­т­ран­ни ви­до­ве, тряб­ва да из­би­ра­ме оне­зи, на ко­и­то в най-го­ля­ма сте­пен мо­жем да оси­гу­рим ус­ло­вия, съ­от­вет­с­т­ва­щи на ес­тес­т­ве­на­та им сре­да. Ако та­ко­ва съ­от­вет­с­т­вие ня­ма, рас­те­ни­я­та ще бо­ле­ду­ват и в край­на смет­ка ще за­ги­нат. За съ­жа­ле­ние до­ри соб­с­т­ве­ни­ци на ак­ва­ри­у­ми с го­лям стаж да­леч не ви­на­ги спаз­ват то­ва пра­ви­ло. Пре­ди всичко лю­би­те­ли­те из­би­рат рас­те­ния спо­ред мяс­то­то, ко­е­то те тряб­ва да за­е­мат в обе­ма на съ­да. Ед­ни ак­ва­рис­ти, поз­на­вай­ки от опит ня­кои осо­бе­нос­ти на вод­на­та фло­ра, пред­почита­т са­ми да със­та­вят ек­с­по­зи­ция, дру­ги пол­з­ват из­пи­та­ни раз­ра­бот­ки, опи­са­ни в спе­ци­а­ли­зи­ра­на­та ли­те­ра­ту­ра.

При под­бо­ра на ак­ва­ри­ум­ни­те рас­ти­тел­ни ви­до­ве, ос­вен би­о­ло­гичес­ки­те им изис­к­ва­ния към сре­да­та за раз­ви­тие, тряб­ва да се взе­мат под вни­ма­ние и дру­ги качес­т­ва.

 

Най-чес­то се при­бяг­ва до под­бор по чис­то де­ко­ра­ти­вен приз­нак

 

При то­ва съз­на­тел­но или ин­ту­и­тив­но мно­зи­на лю­би­те­ли отчитат осо­бе­нос­ти­те на де­ко­ра­тив­на­та гру­па, към ко­я­то при­над­ле­жат рас­те­ни­я­та. За съ­жа­ле­ние не ви­на­ги е та­ка. На пър­во мяс­то е ес­тес­т­ве­но да се в­зе­ме под вни­ма­ние вън­ш­ни­ят вид, как­то и раз­ме­ри­те, ко­и­то мо­же да дос­тиг­нат рас­те­ни­я­та, и то­ва им качес­т­во да се съ­об­ра­зи с  раз­ме­ри­те на ак­ва­ри­у­ма. Важ­на е пре­цен­ка­та за тях­на­та об­лис­те­ност и във връз­ка с нея „проз­рачост­та”, от ко­я­то за­ви­си про­ник­ва­не­то на свет­ли­на в дол­ни­те сло­е­ве и въз­мож­ност­та да се наб­люда­ват раз­по­ло­же­ни­те на за­ден план рас­те­ния. Не е без значение пре­цен­ка­та и за ско­рост­та на рас­теж на от­дел­ни­те ви­до­ве, как­то и съчета­ва­не­то им по цвят и фор­ма. Ако то­ва не се съб­лю­да­ва, из­вес­т­но вре­ме след за­саж­да­не­то им ня­кои ви­до­ве ще за­почнат да уг­не­тя­ват дру­ги и по-сла­би­те ще за­ги­нат.

При из­бо­ра на ак­ва­ри­у­мна­та рас­ти­тел­ност мно­го важ­на е пре­цен­ка­та за въз­мож­ни­те взаимо­дейс­т­вия меж­ду ри­би и рас­те­ния. Сред ри­би­те има немал­ко и та­ки­ва, ко­и­то до­пъл­ват с рас­те­ния своя хра­ни­те­лен пор­ци­он. Цик­ла­ди­те нап­ри­мер без­це­ре­мон­но из­дър­п­ват от почва­та храстчета­та с по-сла­ба ко­ре­но­ва сис­те­ма. За­то­ва се на­ла­га или да се от­ка­же­те от ня­кои рас­те­ния, или да от­с­т­ра­ни­те „не­дис­цип­ли­ни­ра­ни­те” ри­би. В де­ко­ра­тив­ни ак­ва­ри­у­ми ри­би и рас­те­ния тряб­ва да бъ­дат съг­ла­су­ва­ни и по ко­личес­т­во. При мал­ко ко­личес­т­во ри­би ня­ма да има дос­та­тъчно хра­ни­тел­ни ве­щес­т­ва за рас­те­ни­я­та, тъй ка­то те из­пол­з­ват от­де­ля­ни­те от ри­би­те след хра­нос­ми­ла­не­то ос­та­тъ­ци. И об­рат­но, при по-го­лям брой ри­би из­ход­ни­те про­дук­ти от жиз­не­на­та им дей­ност ще бъ­дат тол­ко­ва мно­го, че ще се на­ло­жи чес­то­то им почис­т­ва­не. 

Ед­ни от най-важ­ни­те фак­то­ри за раз­ви­тие на вод­на­та фло­ра са ко­личес­т­во­то и качес­т­во­то на свет­ли­на­та, ко­е­то включва, раз­би­ра се, и про­дъл­жи­тел­ност­та (къс или дълъг ден) на ос­ве­тя­ва­не на ак­ва­ри­у­ма. Не би­ва да заб­ра­вя­ме, че в при­ро­да­та все­ки рас­ти­те­лен вид оби­та­ва съв­сем раз­лична сре­да (със­тав на во­да, почва, ос­вет­ле­ние). За­то­ва неряд­ко ста­ва та­ка, че под­б­ра­ни по де­ко­ра­ти­вен прин­цип рас­те­ния жи­ве­ят ло­шо ре­дом ед­ни с дру­ги. И все пак ре­ше­ние има. По­ня­ко­га ак­ва­рис­ти­те из­пол­з­ват раз­лични по си­ла из­точни­ци на свет­ли­на, до­пъл­ни­тел­но ос­ве­тя­ва­не или за­сенчва­не на оп­ре­де­ле­ни рас­ти­тел­ни ви­до­ве. Но не­за­ви­си­мо от го­ля­ма­та плас­тичност при ня­кои от тях ак­ва­ри­ум­ни­те рас­те­ния тряб­ва да се под­би­рат та­ка, че да са близ­ки по от­но­ше­ние на изис­к­ва­ни­я­та си към свет­ли­на­та. Ва­жен фак­тор за рас­те­ни­я­та е и дъл­бочина­та на во­да­та и ней­ни­те качес­т­ва. 

Ня­кои от тях  (Echinodorus osiris, E. portoalegrenisis и др.) труд­но по­на­сят го­ля­ма­та дъл­бочина, осо­бе­но в мла­да въз­раст ка­то мал­ки из­рас­тъ­ци. Та­ки­ва ви­до­ве в ес­тес­т­ве­ни ус­ло­вия се сре­щат са­мо в плит­ки во­до­е­ми. И об­рат­но, дру­ги (нап­ри­мер Cryptocoryne aponogetifolia) не рас­тат на плит­ко или пре­ми­на­ват от вод­на фор­ма на съ­щес­т­ву­ва­не в блат­на (ре­ди­ца ед­ри ехи­но­до­ру­си, са­ги­та­рии и др.). То­ва е осо­бе­но за­бе­ле­жи­мо при неп­ра­вил­но ос­ве­тен ак­ва­ри­ум или неп­ра­вил­но­то му раз­по­ла­га­не по от­но­ше­ние из­точни­ка на ес­тес­т­ве­на свет­ли­на.

Го­ля­мо значение имат качес­т­ва­та на во­да­та. Тя не би­ва да е пре­ка­ле­но ки­се­ла, твър­да или съв­сем пряс­на. Имай­те пред­вид, че всички ак­ва­ри­ум­ни оби­та­те­ли тряб­ва де се чув­с­т­ват доб­ре в общ ак­ва­ри­ум, а в жи­во­та си сред при­ро­да­та те не се сре­щат за­ед­но, тъй ка­то рас­тат са­мо в оп­ре­де­ле­ни еко­ло­гични ус­ло­вия.

 

Вод­на­та фло­ра не e са­мо за ук­раса

 

Тя е ва­жен еле­мент от слож­на би­о­ло­гична сис­те­ма. Рас­те­ни­я­та на­си­щат во­да­та с кис­ло­род, кон­су­ми­рат раз­т­во­ре­ни­те в нея ве­щес­т­ва от хра­ни­тел­на­та ве­ри­га на ри­би­те, от­ми­ра­щи лис­та и др., ста­би­ли­зи­рат мно­го важ­ни па­ра­мет­ри на во­да­та, ка­то ки­се­лин­ност и ал­кал­ност  (рН). Те са и до­бър ин­ди­ка­тор за ус­ло­ви­я­та в ак­ва­ри­у­ма – по­каз­ват из­ли­шъ­ка или не­дос­ти­га на ос­ве­те­ност, прек­але­но­то нат­руп­ва­не на ор­га­нични ве­щес­т­ва и др.

 

Ня­кол­ко съ­ве­та ка­то за начало 

 

Ако те­пър­ва ще под­реж­да­те аквариума, ще ви пред­ло­жим ня­кои лес­ни за от­г­леж­да­не рас­те­ния. Най-неп­ре­тен­ци­оз­ната зеленина за ва­шия нов ак­ва­ри­ум мо­же би ще е яван­с­кият мъх – Vesicularia dubyana. То­ва рас­те­ние, при­личащо на обър­ка­ни тъм­но­зе­ле­ни ниш­ки, се от­личава с го­ля­ма сен­ко­ус­тойчивост и неп­ре­тен­ци­оз­ност. Не се нуж­дае от за­саж­да­не в почва, тъй ка­то ня­ма ко­ре­ни.

От гру­па­та на под­вод­ни­те пап­ра­ти за най-прис­по­со­би­ма мо­же да се смя­та тай­лан­д­с­ка­та кри­ло­вид­на  – Microsorum pteropus. Тя ня­ма ко­ре­ни и не се нуж­дае от почва, но с по­мощ­та на ко­ре­но­вид­ни об­ра­зу­ва­ния, ри­зо­и­ди, лес­но се зак­реп­ва за ка­мъ­ни, ра­ко­ви­ни и др.

В качес­т­во­то на рас­те­ния пи­о­не­ри мо­гат да пос­лу­жат раз­лични ело­деи. Под то­ва сбор­но наз­ва­ние в ма­га­зи­ни­те мо­же да се срещ­нат пред­с­та­ви­те­ли на чети­ри бо­та­ничес­ки ро­да: ело­дея (Elodea), еге­рия (Egeria), ла­га­ро­си­фон (Lagarosifon) и  хид­ри­ла (Hidrilla). На пръв пог­лед  всички „ело­деи” си при­личат мно­го. По вън­шен вид те пред­с­тав­ля­ват дъл­гос­теб­ле­ни рас­те­ния с дреб­ни лис­тен­ца. Цве­тът на лис­та­та и стъб­ла­та е зе­лен. При яр­ко ос­вет­ле­ние и под­х­ран­ва­не с мик­ро­е­ле­мен­ти у ня­кои ви­до­ве се по­я­вя­ва чер­ве­ни­кав „за­гар”. Случва се и да цъф­тят – цветчета­та са дреб­ни вър­ху тъ­нък цве­то­нос над по­вър­х­ност­та на во­да­та.

И още ед­на гру­па ин­те­рес­ни и по­лез­ни ак­ва­ри­ум­ни рас­те­ния – хид­ро­фи­ли­те. За раз­ли­ка от ело­де­и­те, в то­зи род са обе­ди­не­ни мно­го раз­лични по вън­шен вид рас­те­ния. В ма­га­зи­ни­те за ак­ва­рис­ти­ка мо­же да се сре­щнат де­се­ти­на ви­да и фор­ми. Всички те са блат­ни и мо­же да из­ви­ся­ват връхчета над ак­ва­ри­у­ма и да рас­тат на въз­дух. Фор­ма­та и раз­ме­ри­те на лис­та­та са мно­го раз­но­об­раз­ни: от ед­ри и це­лок­рай­ни, при­личащи на ли­мо­но­ви­те и лав­ро­ви­те, до сил­но на­ря­за­ни и от не­ши­ро­ки и къ­си до дъл­ги, почти лен­то­вид­ни. За доб­ро­то си раз­ви­тие всички хидрофили се нуждаят от засаждане в почва.