Има информация, че през средните векове резенето се е отглеждало в манастирските градини, засявани с лековити растения. Познавали са го още древните египтяни, китайци, индуси, римляни и араби. Те смятали, че то усилва зрението. В Средна Европа го употребяват и като подправка, и като зеленчук (подобно на целината в нашата кухня, която впрочем е близък роднина на резенето). Италианските и испанските кулинари го ценят високо и използват и надземните му части, и коренището. Резенето има приятен аромат, подобен на анасоновия, и е сладникаво на вкус, напомня копъра.

Днешните градинари проявяват все по-голям интерес към тази култура. Ако тя бъде засята сега, ще расте до есента, без да образува цветоносно стъбло. Оптималното разстояние между редовете е 3 см. В тях растенията да са на същото разстояние едно от друго. По този начин на 1 кв. м се получават не повече от 10-12 стръкчета. Към бързорастящите спадат новите сортове „Лидер” и „Есенен красавец”. Последният особено бързо расте – при него периодът от покълването до началото на прибирането е само 37-40 дни. Ако обаче закъснеете, резенето няма да развие листа и няма да цъфне.