Кавказката ела /Abies  nordmanniana/ е от род Ели /Abies/ , сем. Борови /Pinaceae/. Този вид ела много си прилича с обикновенната наша ела по морфологични белези. В нашата страна достига до височина около 25-30 м. В естествения си ариал на разпространение  – в планините на Кавказ и Мала Азия достига височина до 55-65 м и диаметър на стеблото до 2м. Короната и е много гъста , понякога е разположена почти до основата на короната  и е с тясно конусовидна форма. Това  я прави подходяща  за озеленяване на дворове, градини и частни вили и къщи. В началото клонките  й са окосмени, но след  като порасне те стават гладки. Иглиците й имат обикновено дължина от 2-4 см., те са плоски и на върха са закръглени или врязани.  От горната страна  иглиците  са тъмнозелени и лъскави, а от долната страна са светлозелени  с две бели ивици. Шишарките  са закръглено цилиндрични, дълги до 20 см. и широки 4-5 см. Те са съставени от широко триъгълни и от страни назъбени шишаркови люспи. Шишарките на този вид ела са устроени от два типа люспи, единия се нарича семенен, а другия вид покривен или покривни люспи.

За кавказката ела е характерно, че покривната люспа, която е разположена зад семената, излиза навън и е със  завид към основата остър връх.  Това е един доста добър диагностичен белег. Този белег спомага на професионалистите – дендролози , за да разпознават този вид ела от другите видове.

Има направени опити от американски и английски дендролози да се пренесе  елата в по-ниски части на релефа, но е установено че този вид  страда, тъй като е доста привързан към влажността на въздуха.  Особено в градска среда  този вид е в доста лошо декоративно състояние, не само заради сухия въздух , но и заради замърсеността на въздуха с различни газове.

По отношение на екологическите си изисквания, този вид не се отличава от нашата обикновенна ела. Вегетацията на Кавказката ела започва около 2 седмици по-късно от тази на обикновената наша ела. Расте по-бързо от нея, особено след 10-15 годишна възраст. Страда по-слабо от късните пролетни студове.

Кавказката ела  е силно издръжлив на сянка вид. Расте на сенчести места, но това не означава, че не обича ослънчените територии. Това му свойство го прави доста пластичен и подходящ за използване  в различни  по ослънчаване места.

Кавказката ела не е особено взискателна към почвените условия.  Тя най-добре се развива на дълбоки, влажни и плодородни почви. Елата може да издържи на студове и ниски температури до – 25 градуса. Ако условията , в които се развива кавказката ела са благоприятни, дълговечността на дървото може да достигне 500 години.    При едновременно отглеждане на обикновенната наша ела и кавказката  се наблюдава отрицателно въздействие на кавказката спрямо нашата. Трябва да се избегне конкуренцията между двата вида, защото единия ще задуши другия.

За да поръчате разсад за кавказка ела, НАТИСНЕТЕ ТУК