Тези вкусни плодове скоро ще узреят и мнозина ще се сетят, че би било много хубаво, ако си имат в двора и лешник. Той безпроблемно ще вирее в малката градина, а засаден край къщата, е прекрасна сянка в горещините, под която може да настаните масата и защо не барбекюто.

Още в древна Гърция са казвали, че лешникът „помага на ума”. Знаели са как да обработват ядката, черупката, листата, клонките и кората, за да се изчисти човешкият организъм от тении и глисти в червата, от пяък и камъни в бъбреците. В съвременната медицина отварата от листата и младите клонки на лешник се използва за лечение на простатната жлеза. Ситно смлени лешникови ядки, примесени с домашен мед или прясно мляко, се препоръчват за укрепване на организма след дълго боледуване. С маслото, изстискано от ядките и смесено с яйчен белтък, се лекуват изгаряния. Лешниковите ядки – сурови, печени или пържени, са предпочитан деликатес. Те съдържат между 52 и 77% растителни масла, които се съединяват с холестерола и образуват лесно разтворими съединения . Дават се профилактично срещу склероза. Белтъчините в ядките са от 16,02 до 21,07%.

Ако решите да си засадите лешник в двора, първо почистете мястото от растителни остатъци и камъни. Подравнете го и изкопайте ямка с диаметър 1 м и дълбочина 60 см. Запълнете я на две трети с рохкава почва, прибавете 10-15 кг угнил оборски тор и 20-30 г суперфосфат. Всичко добре размесете. Лешникът се засажда от края на октомври до края на декември при подходящо време.

 

Сортовете

 

У нас са разпространени тридесет чуждестранни и два родни сорта лешник, създадени в Комплексната опитна станция в Кърджали. За Южна България, Черноморието и Благоевградския район са подходящи Ран Трапезундски с произход от Турция, Негрета, която е внесена от Испания, Римски – от Барселона, и Анна, създаден у нас. За Северна България и по-студените части на страната се препоръчват Халски, който е с германски произход, Римски и Анна.