Цариградското или бодливото грозде не е от семейството на касиса, но по много качества и по изискванията си приличат. Ако искате да си размножите от растението, може да се използват различни начини – вкореняване на зрели и зелени резници, разделяне на храсти, от отводи и чрез присаждане. Най-често в практиката се прилага размножаване чрез отводи.

И сега, през юни, може да си хванене ново растение от вертикален отвод. Предварително трябва да сте направили силна резитба на храста, от който ще взимате отвода. За вкореняване се използват израсналите от него леторасти, те се загърлят, без да се отклоняват или полагат в почвата. Първото загърляне с 10-12 см почва се прави, когато издънките достигнат 20-25 см височина. Загърлянето се повтаря след 20-25 дни с още 10-15 см почва. Растенията се поливат редовно, за да не се засушат загърлените издънки. До есента те ще се вкоренят и тогава ще ги извадите. Изрязват се до основата и се засаждат на определеното място.

Любителите размножават бодливото грозде и чрез присаждане. Така се получават едностъблени растения, които приличат на плодни дръвчета. За подложка и за образуване на стъблото се използва издънка от златисто грозде. Присажда се през юли на пъпка и на височина от почвената повърхност 80 см. Този начин на отглеждане на бодливото грозде няма само декоративни качества, но може да се използва и за промишлено насаждение, което ще улесни обработката и беритбата на плодовете.

От един храст може да се наберат 4 и повече килограма плод. Растението живее до 30 години, но е добре да се отглежда около 15 години. Плодовете са богати на захари, пектин, минерални соли, витамини, както и биологично активното вещество серотонин. На всичко това се дължи и лечебният им ефект – подобряват обмяната на веществата, укрепват еластичността на кръвоносните съдове, подходящи са при заболяване на бъбреците, жлъчката и пикочния мехур.