Бананът (Musa paradisiaca) е много разпространен южен плод из тропическите страни в Югоизточна Азия, Бирма, Индия, Шри Ланка, Латинска Америка, Канарските острови и др. Колко стара е културната форма на банана не се знае. Бил е познат в Америка преди откриването й. За банана се споменава в индийския епос от VІІ-ІV в. пр. н. ера. Александър Велики се запознал с тази култура в Индия около 300 г преди н.е. В Месопотамия са намерени рисунки на банани от VІІІ в. на н. е. в един храм на Ниниве.

 

Видове

 

Бананите се консумират сурови и ограничено, преработени изсушени на прах или на брашно. От банани, мед, захар и какаово масло се приготвя бананов чипс. Това се прави от банани, богати на захар. Друг вид, наречени брашнени, се употребяват като основна храна, вместо хляб, в районите, производители. Съдържат скорбяла и се ядат варени. Във Филипините се култивира влакнодаен банан, от чийто листни дръжки, наричани манила, се добиват влакна, от които се правят чували, въжета за корабите и др.

 

Химически състав

 

Бананът съдържа до 80 % захари, нишесте, витамините А, С, В2, РР, У, калий, ябълчна киселина, каротин, пектин, целулоза и биологично активните вещества: серотонин, допамин, катехоламин. В обелките има много дъбилни вещества и провитамин А.

 

Лечебни свойства

 

Бананът се препоръчва като лечебно средство при язва на стомаха и дванадесетопръстника, възпаления на червата, колити, заболявания на черния дроб и бъбреците, високо кръвно налягане. Сокът на банана има лечебно действие при кръвотечение от стомаха и дванадесетопръстника, при дизентерия и холера. Прилага се като успокояващо и противогърчово средство при хистерия и епилепсия.

 

Ограничения

 

Зрелите банани не трябва да се ядат от болни със захарен диабет и повишена кръвна захар, повишена стомашна киселинност и при затлъстяване.

 

ЛЕКАРСТВО ЗА КОЖАТА

 

Бананът е много витаминозен, хранителен и биологично активен плод и това го прави широко приложим в козметиката. Месестата му част съдържа витамините А, С, В2, РР, У, каротин, калий, пектин, ябълчна киселина, влакнини и биологично активни вещества, катехоламин и серотонин. Върху кожата влияе епителизиращо и подновява клетките. Прилага се при всеки тип кожа и във всяка възраст. Меката част има свойството да храни и овлажнява сухата кожа, да попива мазнините на мазната кожа, а нормалната или застаряваща кожа се освежава и подмладява. Избират се здрави и узрели плодове за маски (презрелите нямат лечебно-козметично действие!). От бананите се приготвят каши за лицето, шията или ръцете.

 

Начин на приложение

 

Предварително кожата се почиства добре, измива се, попива се, а при мазната кожа се прави парна баня с лайка за 15 минути. Маските от банани се правят 1-2 пъти седмично. Кожата става по-здрава, гладка, сочна и мека.

 

При суха, загрубяла, лющеща се или старееща кожа

 

Приготвя се пюре от намачкан банан и затоплено сурово прясно мляко (по равни части), а по-добре и лъжичка растително масло. Лицето се намазва, включително и клепачите, лежи се спокойно 30 мин. После маската се сваля с леко обтриване и се оставя лицето да съхне. При остатъчна лепкавост, тя се измива с хладка вода.

 

При мазна кожа, разширени пори или при бръчки

 

Към банановата каша се прибавя 1 супена лъжица сок от лимон, кисела ябълка или грейпфрут, размесени добре и се нанася върху кожата. Престоява 40 минути и се измива със студена вода. Кожата губи мазнината си, порите се стягат и бръчките се заглаждат.

 

При нормална кожа

 

Достатъчно е да се нарежат парченца обелен плод или да се направи каша от леко намачкан плод. С маската се престоява 20 минути в легнало положение, без мимики. След това се сваля и лицето се изплаква с хладка вода.

 

Грижи за ръцете

 

Кожата на ръцете, която е загрубяла, повяхнала или набръчкана се измива добре, масажира се внимателно с растително масло, оставя се да попие и после се намазва с бананово пюре добре замесено с разбит яйчен белтък на пяна. Намазва се чак до лактите и ръцете се оставят в покой за 30 минути. Маската се сваля и кожата се изплаква със студена вода и оставя да изсъхне.