Енциклопедия

Раздел Статии:

Сикана – ароматната тиква

Сикана – ароматната тиква

Ароматна тиква е другото название на сиканата. В нашата страна тя е практически неизвестна дори на многото любители на редки растения. Това е дървовидно растение от Бразилия, но може да се отглежда в тропическите и субтропическите страни, където има подходящи условия. Ботаническото й название е Sicana odorifera. Тя принадлежи към семейство Тиквови и в едноименния род Сикана има само един вид.

В тропиците растението вирее най-добре в районите с висока влажност, в планините на неголяма височина. Ароматната тиква е много голяма лиана, като при благоприятни условия израства до 15 м. Плодовете са с тегло от 2 до 4 кг, оранжеви, със силен приятен аромат, който напомня миризмата на пъпеш. При стайна температура  могат да се съхраняват няколко месеца, както обикновените тикви. Младите завръзи се използват като зеленчуци, по вкус напомнят тиквичките.

 

Семена за размножаване        

 

Сикана се размножава чрез семена. Те се засяват през февруари в малки чашки в рохкава плодородна почва и се поставят на перваза на прозореца. След няколко седмици ще покълнат и при достатъчно светлина ще се развиват добре. Когато се появят 5-6 листа, започват да се появяват мустачки. Сложете им опора. Мустачките на сиканата имат удивителната способност да се захващат към всякакви повърхности, дори по стъкло. При съприкосновението с повърхността те изпускат бързоизсъхваща течност, която има свойствата на лепило, което много бързо и здраво прикрепва растението към опората.

Засадете растенията навън през юни, когато температурата е постоянна. Тогава те ще растат бързо.

Сикана е много влаголюбива и трябва да я поливате, когато няма валежи. Можете да мулчирате повърхността на почвата, за да съкратите количествата на поливките.

Първото подхранване направете около две седмици след засаждането. Можете и да шербетувате, след това внесете азотно-фосфорни торове, а в началото на септември – пепел.

 

Прибрани, доузряват

 

В края на лятото сиканата започва да цъфти. Цветовете са жълти, 3-4 см в диаметър, разделнополови. Женските цветове първо се формират на страничните филизи, а след това по централния. Мъжките започват да цъфтят през август. След това се образуват плодовете. През септември те са с големината на краставица. Цъфтежът продължава до средата на октомври, докато нощите не станат прекалено студени. В края на месеца се откъсват плодовете. Дори и да са зелени, те могат да се поставят в помещение, за да доузреят. Съвсем зелените могат да се използват като зеленчуци.

При съхраняването започват постепенно за жълтеят, след това в средата на зимата са червени и имат много приятен аромат, съчетание от миризма на пъпеш, ябълка и пасифлора. Кожицата на плода е много твърда и здрава. Тя може да се отстрани с голям нож. В центъра на плода има тъмнокафяви семена. Най-сочна и сладка е именно семенната камера. Самото месо също е умерено сладко и сочно, с много приятен вкус. Узряването на прибраните плодове приключва в края на юни следващата година.

 

Интересно

 

В някои страни сикана се отглежда като декоративно растение. Големите тъмнозелени разсечени листа и обилието от зеленина позволяват растението да се използва за вертикално озеленяване. Дръжките на листата отделят сладникава течност, която привлича мравките. Не трябва да предприемате никакви мерки по този повод – това е нормално явление, при което растението не се поврежда.

 

 | Views: 35 | Прочетено във Вестник за градината