Всички сортове, принадлежащи към групата виещи се рози, се отличават с буен растеж и многобройни цветове, събрани в съцветия. Те са най-ценните измежду всички цъфтящи растения, използвани за вертикално озеленяване. Обединяват се в 3 групи: постоянно цъфтящи с едри цветове, постоянно цъфтящи с дребни цветове, събрани в съцветия и еднократно цъфтящи с дребни цветове, събрани в съцветия.

Повечето виещи се рози трябва да се прореждат и основните им разклонения да се привързват.

Освен слабо растящите издънки, при прореждането трябва да се отрязват и някои от най-старите леторасти. Дългите едногодишни издънки трябва да се привързват към опорната конструкция, колкото е възможно по–хоризонтално,  за да може пъпките да покарат по цялата им дължина. Те не се скъсяват.

Сортовете виещи се рози не се подлагат  всяка година на резитба. В края на лятото след прецъфтяването те се подрязват.

Твърде ранното подрязване може да накара пъпките да се отворят преждевременно при временно затопляне и да загинат при следващото застудяване на времето. Въпреки тази опасност, ако се направи подрязване на розите при температура над 0ºС през януари или февруари може да се получи по–ранен цъфтеж, отколкото при обичайната резитба през март.

Твърде късното подрязване отслабва растението, тъй като сокодвижението е започнало нагоре, след като пъпките започнат активно да растат.

Резитбите зависят много от сорта на виещите се рози.

Новозасадените рози не трябва да подрязвате, а само отстранете мъртвите връхчета.

При вкоренените рози могат да се използват 3 метода за резитба, зависещи от сорта:

• Метод 1: Отрязват се мъртвите и изтощени части. Скъсяват се основните стъбла до силен клон – скъсяват се до около 2/3 и страничните стъбла, които можете да достигнете.
• Метод 2: Отрязват се мъртвите и изтощени части. Скъсяват се страничните стъбла, които можете да достигнете, с около 2/3.
• Метод 3: Отрязват се мъртвите и изтощени части.