Енциклопедия

Раздел Статии:

Предзимни грижи за градината

Предзимни грижи за градината

Обикновено в края ноември зеленчуковата градина опустява. След прибирането на реколтата, почвата трябва се да си отдъхне и почине. За да възстанови силите си през зимните месеци й се помага с подготовката за следващата реколтна година.  Всеки освободен участък последователно се почиства от всички останали растителни части. Болните и поразени от неприятели  остатъци (стъбла, листа, корени) се изнасят и изгарят, а здравите е най-лесно и удобно да се подредят в компостния куп. За него се използват и плевелите, но ако по тях няма семена.

След това идва редът на наторяването, което винаги е преди основната обработка на почвата. През 3-4 години се прави обогатяване с органичен тор. Използва се полуугнил оборски тор или компост. Торовата норма е около от 300 до 500 кг /100 кв.м, според вида на почвата. Количеството се съобразява и с нуждите на културите които ще се отглеждат на това място. Когато това  се прави всяка година, дозата е по-ниска, не повече от 100-200 кг/100м². В оборския тор се съдържат всички важни за растенията хранителни вещества. През първата година след основното торене, растенията приемат около 30% от азота, 30-40% от фосфора и 60-70% от калия. Заедно с оборския тор се внасят и минералните торове фосфор и калий – по 2/3 от торовата норма за съответната култура. За това стопанинът още от есента трабва да е решил какво ще отглежда.

Ако почвата е кисела, сега е моментът да се варува. Има биологични признаци по които може да се познае дали има нужда от тази дейност. Ако се забелязва да расте хвощ, това показва, че почвата е кисела. Използва се хидратна (негасена) или сатурачна вар. След почистването тя се разхвърля равномерно по повърхността и след това с окопаването се зарива. За негасената вар дозата е 50-100 кг/100 м², а за сатурачната 100-200 кг. Много добре реагират на варуване зелевите култури, червеното цвекло, морковите, целината, лукът, чесънът,  пащърнакът и спанакът.

След торенето и варуването, веднага се изорава или прекопава на дълбочина 25-28 см. Когато орният почвен слой е дълбок, може да се копае и по-дълбоко. Черноземите периодично трябва да се продълбочават, за да се формира по-дълбок активен слой и да се предотврати уплътняване, което може да се получи при ежегодно обработване на еднаква дълбочина.

Така подготвената площ се оставя до пролетта на груби бразди и буци. По този начин се събира повече влага през зимните месеци и се подобрява структурообразуването под влияние на проникващия студ и мраз. Но ако окопаването е направено  по-рано, последвано от дълга, топла и влажна есен, се появява опасност от заплевеляване. В такъв случай се налага отново прекопаване, но по-плитко. Когато ще се засяват предзимни зеленчуци, повърхностния почвен слой се обработва старателно до градинско състояние.

 

 | Views: 50 | Прочетено във Вестник за градината