Манитна ферментация (сладникавост) се среща най-вече в южните лозарски страни, наблюдава се и у нас. Болното вино потъмнява и променя вкуса си – придобива характерен сладникаво кисел вкус, който се дължи на продуктите при ферментацията (манит, млечна и оцетна киселина). Причинители са редица анаеробни микроорганизми. Болестта се развива при висока температура (над 36 градуса) и наличие на неразложена захар. Вината с висока киселинност и високо съдържание на алкохол обикновено не са застрашени. Ниската температура около 10 градуса затруднява силно развитието на манитните микроорганизми.

Ако болестта е напреднала, се прави сулфитиране с филтриране. Целта е само да се прекрати процесът. Силно измененият състав на виното обаче не може да бъде възстановен. Трябва да се знае, че манитът не е вреден.

Отначало виното придобива блудкав вкус, особен дъх и силата на цвета намалява. След това се явява горчив вкус и резливост, които се дължат на отделяния въглероден двуокис. Постепенно напитката се пресича, утаява се кал. Причинители са специфични бактерии, които предизвикват маслено кисела ферментация. В крайната фаза напитката се вгорчава.

Пастьоризацията в началото на болестта е едно от спасенията. Напитката може да се лекува и като се прекара през пресни джибри, от които току-що е източено виното. Следва силно сулфитиране поне с 3-4 г/л серниста киселина.

Вината, получени в хладните местности, където гроздето остава въззелено са изложени понякога на биологично откисляване. Намалението на общата киселинност подготвя почвата за развитие на други, много опасни бактерии. Преработването на гроздето с участието на серен двуокис (серниста киселина) спъва развитието на тази бактерия.