Енциклопедия

Раздел Статии:

От какво зависи студоустойчивостта на овошките

От какво зависи студоустойчивостта на овошките

Един от основните климатични фактори, от които до голяма степен зависи развитието, плододаването и дълголетието на овощните растения е температурата и преди всички екстремните застудявания през зимата. Когато избираме овощни видове винаги трябва да се съобразяваме с критичните минимални температури в дадения район. Ако те, макар и не всяка година, падат под критичния минимум за даден овощен вид не трябва да го засаждаме. Измръзванията през зимата най-често засягат плодните пъпки, но не са радки случайте когато загиват и младите леторасти, а понякога и целите растения. Сведения за тези температури могат да се получат от метеорологичните стенции и пунктове, каквито има в цялата страна.

Устойчивостта към ниските температури е различна за отделните видове. Най-студоустойчиви са ябълката, вишнята, сливата, орехът, лешникът и касисът, които издържат до минус 30°С, а някои от тях и под тази температура. Останалите дървесни видове издържат до минус 25-27°С, като най-чувствителна от тях е прасковата, която много често измръзва и под минус 22°С. При такива температури измръзват и плодните пъпки на бадема и кайсията. От ягодоплодните най-уязвима към ниските температури е ягодата. Ако тя не е покрита със сняг измръзва при темпуратура под минус 15°С. Къпината и малината измръзват при температура под минус 20-25°С. От по-южните култури, които се отглеждат в някои райони, най-слабоустойчиви са нарът и дафинът, които измръзват при температура под минус 12-15°С. Едногодишните леторасти на смокинята също измръзват под минус 15°С, но многогодишната дървесина издържа и до минус 20°С. Характерно за нея е, че при измръзване на едногодишните леторасти през следващата година израстват нови и като цяло растението не загива. Сравнително по-студоустойчива е райската ябълка, при която има сортове, които издържат и до минус 20°С.

Освен от видовите особености, студоустойчивостта зависи и от по-добрата запасеност на растенията с хранителни вещества в края на лятото и през есента. Когато застудяването настъпи рязко след по-продължително затопляне и се задържи по-дълго време  измръзванията са по-големи. Възможности за предпазване от зимните измръзвания не съществуват, освен правилното райониране на овощните растения.

Особено чести измръзвания на плодните пъпки, цветовете и завръзите у нас се набюдават в края на зимата и началото на пролетта. Това се получава при по-продължителни и необичайни затопляния през втората половина на зимата и минусови температури в началото на пролетта. Особено чести са тези измръзвания при бадемът, кайсията, прасковата, джанката и черешата. Желателно е да се избягва засаждането на тези видове в райони с чести температурни амплитуди през зимно-пролетния период.

 

 | Views: 61 | Прочетено във Вестник за градината