Енциклопедия

Раздел Статии:

От какво боледува ракията

От какво боледува ракията

Най-честият недостатък на ракията е вкусът на кисело. Той се дължи на небрежността на винарите при съхранение на гроздовите джибри и плодови каши. В тях започва оцетно вкисване, което се предава и на ракията. Тя се оправя сравнително лесно. Употребява се калциев карбонат (винервайс, мраморен прах) фино смлени. Дозата обикновено е 25-30 г за 1 литър ракия. Направете проби предварително. Поставете в еднолитрови бутилки с ракия различни дози винервайс, предварително разтворени. Бутилките се разклащат в продължение на 2-3 дни по няколко пъти на ден, за да се удължи (ускори) отксилителният процес. Накрая се избира най-подходящата доза и се прибавя в бутилките. След около 10 дни ракията се прецежда, за да се освободи от утайката. Употребява се и амоняк 5-20 мл за сто литра ракия. Манипулацията е същата.

Дъх на плесен се отстранява с активен въглен, гранулиран или на прах от 20 до 200 г за 100 литра ракия, след предварително определяне на дозата.

По същия начин постъпваме, ако сме допуснали загоряване или опушване на ракията. Вкусът на метал се отстранява и чрез преваряване, но след разреждане на ракията с вода до 20 градуса. Неприятната миризма на сероводород може да се премахне като ракията се претака 2-3 пъти така, че да бъде в широко съприкосновение с въздуха, стичайки се по повърхността на некалайдисан меден съд или кълбо от медна ламарина.

Неприятният дъх на непочистена бъчва се премахва чрез третиране с по-големи дози активен въглен. Мътните ракии произхождат от лоша ферментация, лошо изваряване и от преминаването в ракиите на медни соли от некалайдисаните части на казаните. Подобрение на такива ракии се постига чрез продължително отлежаване или чрез обработката им с три белтъка от пресни яйца, отделени внимателно от жълтъците, за 100 л ракия. Белтъците се разбиват до снежна пенливост с прибавка на 1 г готварска сол за всеки белтък. Слагат се в съда с ракията при много добро разбъркване. До 10 дни резултатът е налице.

 

 | Views: 561 | Прочетено във Вестник за градината