Енциклопедия

Раздел Статии:

Направете си парник за производство на разсад

Направете си парник за производство на разсад

Парникът се построява на място добре защитено от ветровете и трябва да е добре огрявано от слънцето през целия ден. Най-подходящи са местата със слаб наклон на юг и югоизток. Почти във всички случаи се налага и направата на ветрозащитни прегради от рогозки, царевичак или други подходящи материали. Крайно неподходящи  за направата на парник са ниските места без въздушен дренаж.

 

Необходимо е биотопливо

 

За поддържане на топлината парниците се зареждат с пресен оборски тор, който при разлагането си отделя топлина.

Конският тор през първите дни развива температура до 75°С, която след 7-10дни спада до 25-30°С и така се задържа 50-60 дни. Говеждият тор поддържа по-ниска температура -20-25°С в продължение на около 50 дни. Ако се смеси със слама, резултатите ще бъдат по-добри. Свинският тор рядко се употребява за зареждане на парници, поради това  че е най-некачествен. Може да се подобри неговото действие, ако се смеси със конски тор и слама. Оборският тор от различни видове животни обикновено е смесен със слама от постелята. Ако сламата е в недостатъчно количество може да се прибави още при подготовката му за затопляне.

Оборският тор или каквото и да е друго биотопливо не трябва да се зарежда в парниците без предварителна подготовка. Тя се изразява в уеднаквяване на консистенцията на оборския тор, предназначен за биотопливо. Буците се разбиват и се смесват равномерно с останалата част. Така се осигурява еднакъв достъп на кислород във всички части на тора, което осигурява равномерното му „горене”. Ако е много сух трябва да се навлажни равномерно с разтвор от азотен тор или урина.

 

Няколко важни правила:

 

  • Добре загрято биотопливо / 50-60°С/ се получава от равни обеми умерено влажен пресен оборски тор и слама, напластени последователно на купове широки 1.5-2м и високи 1.5-1.7м. Куповете се завиват с полиетиленово фолио, а при много ниски температури / под минус 10°С/ – и с рогозки.
  • Ако парникът се зареди с недостатъчно загрято биотопливо, ферментацията се прекратява и той изстива. Това най-често води до загниване на непокълнатите семена и загиване на кълновете на онези, които все пак са успели да поникнат.
  • Не бива да използвате студен или вече полуразложен оборски тор, тъй като няма да има достатъчно топлина за поникването на семената. Когато в оборския тор има повече слама, вътрешността му не се загрява!
  • За да започне затоплянето, на 100 л вода се сипват 3-4 кг амониева селитра и с този разтвор се полива подготвеният тор. Изчаква се докато започне да изпуска пара и чак тогава може да се използва.
  • Парникът се зарежда в по-топлите и тихи дни. Това става като биотопливото се разстила равномерно и се притъпква добре. Ще имате по-дълго топлина, ако нареждате плътно тора. За да се затопли по-бързо, наредете рехаво тора / биотопливото /, но го уплътнете с вила. По този начин обаче топлината ще се излъчва по-кратко време.
  • В зависимост от климатичните условия на района дебелината на пласта биотопливо може да бъде от 30 до 45см. В средата на парника дебелината трябва да е по-голяма с 12-15см, за да не хлътне.
  • При желание топлината от биотопливото да се излъчва по-бавно и по-продължително време върху него се насипва около 20 см дебел пласт от богата на хранителни вещества торово-почвена смес. Тя се приготвя от добре угнил оборски тор и глинесто песъклива почва, взета от места, на които не са отглеждани зеленчуци. За гъстия разсад сместта се съставя в съотношение 3:1, а за пикирания – 2:1. Тази смес трябва да се обеззарази предварително. Най-добре е да се пропари, а ако няма възможност, се използват химични средства.
  • Вече изцяло подготвен парникът се покрива със специални рамки, поставят се рогозки върху тях. Изчаква се няколко дни /5-6/, за да се затопли парникът много добре. Тогава се унищожават поникналите плевели, повърхността му се заравнява, очертават се сеитбените редове с помощта на маркер. Разхвърлят се примамки срещу поповото прасе и се пристъпва към засяването на семената.

 

 | Views: 153 | Прочетено във Вестник за градината