Енциклопедия

Раздел Статии:

Как се прави кладенец

Как се прави кладенец

Добиването на вода от собствени водоизточници е популярно у нас в населените места, които не са водоснабдени или имат проблем с редовното подаване на вода. В тези случаи най-често се разчита на подземната вода, която е част от общия воден кръговрат в природата. Тя се акумулира в скалите под земната повърхност, запълва пластове, хоризонти, каверни, пукнатини. Важна характеристика на подземната вода е динамиката й – промените в количеството и закономерностите в движението й.

 

Капризните подземни потоци

 

Първото условие за водоснабдяване от собствен водоизточник е в мястото да има вода. Тя е капризна и своенравна – появява се където иска и изчезва понякога ненадейно, без да се съобрази с вашите нужди. Има цели села, които разчитат на един – единствен кладенец, и села, в които където и да боднеш избликва вода. Как да установите дали в двора ви има или няма вода? За това съществуват както научни методи (прави се хидрогеоложко проучване на място или се взимат под внимание хидрогеоложките доклади от района), така и ненаучни (разчитате, че щом при съседа Иван има подземна вода, и при вас трябва да излезе, или намирате „водар” с опит в откриване на вода с багети). Най-атрактивен е методът с дървени багети, направени от върбов клон с форма на вила. Те сякаш оживяват в ръцете на познавача – когато наближи водната жила, пръчката започва да се накланя надолу и над самата вода сочи към земята. Ако попаднете на истински „водар” и не сте скептично настроени, може да му се доверите. Той не само открива вода в двора ви, но също казва на каква дълбочина е жилата. Това, което не може да познае обикновено, е колко е дебитът и какво е качеството на водата. В случаите, когато се нуждаете от по-голямо количество вода, се правят задължително хидрогеоложки проучвания. При тях се изгражда временен (проучвателен) кладенец и наблюдателен кладенец (за проследяване на различни фактори на подземния поток).

 

Подходяща ли е за пиене

 

Колкото и да ни се струва чиста, подземната вода не винаги е добра за пиене. Тя има своите характеристики, които определят качеството й – химически състав, съдържание на бактерии, степен на минерализация, температура и др. Кладенчовата вода обикновено съдържа повече минерали, отколкото речната и изисква пречистване или преваряване преди консумация. Има случаи, при които в кладенеца се просмуква замърсена повърхностна вода и тя става негодна за пиене. Спомнете си разказа на Елин Пелин „Напаст Божия”, където “невярна” и “тежка” болест налегна селяните. Добре е, ако имате намерение да използвате водата за пиене, да й направите съответното изследване за годност.

 

Видовете кладенци

 

Основен начин за черпене на подземна вода са кладенците – сборно понятие, което включва два основни вида съоръжения – шахтов и тръбен кладенец. Те имат своите предимства и недостатъци. В зависимост от водообилието, от геоложкия строеж на мястото, от дълбочината и дебелината на водоносния пласт, избираме един или друг вид кладенец. От значение е какво количество вода ще ползвате и дали водопотреблението е постоянно или например само в събота и неделя. За да се вземе най-доброто решение, се препоръчва консултация с хидрогеолог.

 

Шахтовият кладенец

 

Класическият кладенец е шахтовият, познат от дълбока древност и наричан още геран или бунар. В земята се изкопава шахта, чиито стени се укрепват със стоманобетонни пръстени или със зидария. Затова тези кладенци имат голям диаметър (над 80 – 100 сантиметра), който може да достигне дори 1,5 метра. Дълбочината им е сравнително малка – до двайсетина метра. Копаят се предимно ръчно и служат за добиване на вода от сравнително слабо пропускливи и плитко заложени пластове с грунтови води. В общия хидрогеоложки цикъл тези води най-активно се подменят. Движението на по-дълбоките подземни води е забавено, а понякога дори отсъства. Бунарът е рентабилен до дълбочина десетина метра и то само при много високи нива на грундовите води. При по-дълбоко разположена вода се препоръчва тръбен кладенец.

 

Тръбният кладенец

 

Тръбният кладенец, наричан още сондажен, представлява отвор (сондаж) в земната повърхност, направен със специална сондажна апаратура. В него са спуснати метални, пластмасови, етернитови или друг вид тръби. Най-често тръбният кладенец е с диаметър от 10 до 40 сантиметра. За запазване на кладенеца от обрушване се поставя обсадна тръба. Той може да е по-плитък (около 20 метра) или по-дълбок, като при нужда дълбочината му достига стотици метри и зависи от дълбочината, на която заляга водоносният пласт. За предпазване на водоносния пласт се поставя филтърна тръба (мрежеста, на дупки, шлицова). Сондата пробива лесно всякакви породи скали. Това увеличава шанса да попаднете на дебел водоносен пласт. В зависимост от водата, която разкрива, тръбният кладенец бива за напорна вода (артезианска вода) или за грунтова. Разновидност на тръбния кладенец е набивният, при който във водоносния пласт е набита тръба (водопроводна или друга) с малък диаметър.

 

 | Views: 707 | Прочетено във Вестник за градината