Тази пролет дойде с температури под и около нулата. Младите филизи, пъпки и корени на растенията, отглеждани в контейнери  и  изнесени навън, може силно да пострадат от измръзване. Мразът и повишената влажност на почвата са фаталната комбинация.

 

Симптомите:

 

Младите листа, пъпки и коренчета са най-чувствителните. Водата, която се съдържа в клетките им замръзва и ги поврежда. Засегнатите нежни части на тези растения омекват, увисват, стават сламено бели. Краищата на по-старите листа първо почерняват, а по-късно покафеняват и изсъхват. При по-продължителни застудявания може да загинат цели растения, даже и по-старите. Дори вечнозелените видове може да пострадат ако почвата е била влажна и техните млади коренчета замръзнат и не могат да смучат вода.

 

Практични съвети:

 

• Изрежете почернелите и изсъхнали части от стеблата и пъпките за да стимулирате нов растеж през пролетта.
• Когато се затопли по-трайно, подхранете растенията за да подпомогнете развитието.
• Загиналите млади растения изкопайте и изхвърлете, защото те са предпоставка за развитие на гнилости процеси, което би застрашило здравите.
• За да предпазите цветята си от ранно пролетните измръзвания следете редовно прогнозите.
• Покривайте повърхността на почвата в саксиите или сандъчетата със слама, дори с вестници или ако е възможно ги прибирайте вечер.
• Поставяйте ги под навес, до стена на завет.
• Не засаждайте рано на пролет разсадите в градината на по-ниски места, където има повече почвена влага и се задържа по-студения въздух.
• Мулчирайте многогодишните растения в градината с кори, стърготини, слама за да запазите корените от измръзване.
• Чувствителните тревисти видове засаждайте на открито по-късно, когато вече няма опастности от слани.
• Много важно условия е почвата да не е глинеста, а по-лека и пропусклива, да не задържа излишната влага.
• Започнете подхранването с азот по-късно,защото младата, бързо развиваща се тъкан е най-чувствителна към замръзване.